Питър Макрилос, един от малцината чужденци в отбора на Славия, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 25-годишният австралиец премина при „белите“ през февруари и се вписа отлично. Халфът вече има осем попадения на сметката си за тима, воден от Златомир Загорчич.
- Здравейте, г-н Макрилос! Преди всичко, благодаря, че приехте нашата покана! Първо, как сте, свикнахте ли вече с живота в България?
- И аз ви благодаря за поканата. Чувствам се прекрасно. В България съм вече от 6-7 месеца. Мога да кажа, че вече се установих и се чувствам спокоен тук в София.
- Харесвате ли нашата страна и по-конкретно София?
- Много е приятно. Наслаждавам се на времето, прекарано тук. Градът е много красив. По време на лятната пауза имах малко повече време да се разходя из него, да го разгледам и да науча малко повече за самия град, а и за страната ви. Така че за мен е удоволствие да бъда тук в България.
- Какво харесвате най-много тук?
- Храната е страхотна. Бих казал, че кухнята ви наподобява гръцката, така че това много ми харесва. Винаги е важно да живееш някъде, където храната ти допада. Това важи в още по-голяма степен и за един спортист, така че това е много добре за мен. Другото, което много ми харесва е времето. Сега е топло и приятно. Истина е, че когато дойдох тук беше в средата на зимата и тогава беше много студено, но в момента условията са прекрасни.
- Вие сте от Австралия, но имате гръцки корени, така че може би не е абсолютен културен шок за вас, да бъдете тук в България?
- Да, точно така. Има много прилики между България и Гърция, така че свикнах много бързо.
- А и сте играли в Гърция, така че културата ви е позната. Да поговорим вече и за футбол. Чувствате ли се готов за началото на новия сезон?
- Да, направихме добра подготовка в Банско. Вече в отбора сме заедно от много време и се сближихме с моите съотборници. Освен това, изиграхме и доста добри контролни мачове, с които да се подготвим за началото на сезона. Всичко това ми дава основание да вярвам, че следващата кампания ще бъде много добра за нас. Мисля, че извървяхме дълъг път с ползотворна работа и сме готови за новия сезон.
- Как ви се струва работата със старши-треньора Златомир Загорчич?
- Сега ситуацията и работата е доста по-различна, защото, както знаете, аз дойдох в Славия през зимната пауза. Тогава начело на тима още беше бившият треньор Александър Тарханов. После дойде треньорската смяна и трябваше много бързо да се адаптираме към новите изисквания на Загорчич. Сега обаче вече имахме достатъчно време да работим заедно, както казах направихме добра подготовка и едва сега треньорът имаше достатъчно време, за да ни предаде идеите си, така че ние след това да ги изпълняваме на терена. Трябваше първо да разберем неговата методология на работа и неговата футболна философия, но вече сме готови. Знаем какво се изисква от нас да правим в тренировките и мачовете и нямаме търпение за старта на новия сезон.
- Какви са целите, които сте си поставили за новия сезон и каква е целта пред отбора като цяло?
- Най-важното нещо за отбора винаги е просто да играе добре, да печели точки и да побеждава. Мисля, че това е основната ни цел в този момент. Очевидно, много е важно да направим добър старт на сезона, да натрупаме точки още в първите 5-6 мача, защото имаме неприятния опит от миналата година. Що се отнася до личните ми цели, просто искам да продължа оттам, откъдето завърших миналия сезон. Искам да допринасям за доброто представяне на отбора, да създавам възможности за гол и съответно, когато ми се открие възможност, и аз да реализирам попадения.
- През миналия сезон Славия беше един от отборите, замесени в битката за оцеляване до последно. Какво е обяснението ви за слабото представяне на тима?
- Не бих казал, че сме се представили толкова слабо. Когато аз дойдох, отборът вече се беше озовал в много трудна ситуация и сега е важно да не повтаряме грешките си. Разбира се, не искаме да сме в долната половина на таблицата, а да се борим за място дори в топ 4, което би било идеалният вариант. Както казах и преди малко, започваме на чисто, забравяме за миналия сезон и ще направим всичко възможно да сме в челото на класирането.
- Мислите ли, че с този отбор Славия може да бъде реален претендент за място в топ 6?
- Разбира се, че сме способни дори да бъдем сред първите четири отбора в класирането. Мисля, че вече се познаваме много по-добре вътре в отбора и така се разбираме много по-лесно на терена.
- Говорейки за топ 6, какво мислите за формата на българския шампионат – с плейофи, с разделяне на първа шестица и втора осмица с група на изпадащите?
- Мисля, че формулата е добра. Доста е интересна. Да си призная, никога не съм играл в подобно първенство.
- Дори не сте играли и в подобен формат?
- Играл съм в първенство, което се разделя на две половини с плейофи, но никога в шампионат с този формат, в който втората осмица се разделя на две групи от по четири отбора. Но за мен това прави първенството интересно, защото всеки има за какво да играе.
- През миналия сезон вие отбелязахте 8 гола в 15 мача за Славия. Как паснахте в тима по такъв перфектен начин и то още от самото начало?
- В кариерата ми до момента съм играл в много различни страни, с много различни стилове и различни типове играчи. Аз съм такъв тип човек, който бързо се адаптира към новостите – към новата среда, към новия стил на игра, така че мисля, че това мое качество много ми помогна. Но трябва да ви призная, че и аз самият не си мислих, че мога да дойда и от самото начало да се представям толкова силно. Още повече, че когато дойдох, практически не бях провел пълноценна подготовка и дори може би не бях достатъчно готов физически. Сега обаче мисля, че свърших добра работа в тренировките и се надявам да продължа да се представям силно.
- Както споменахме, отбелязахте 8 гола в 15 мача, което е много за полузащитник. Имате ли някаква тайна как да бъдете на точното място в точния момент?
- Не знам. Просто поемам риска да се придвижа малко по-напред по терена. Много играчи си спестяват усилията да пробягат някой допълнителен метър, но аз обичам да се движа. Знам, че когато не се пестиш, може да се позиционираш на най-доброто място и това да ти даде шанс да отбележиш. Така че може би това е тайната. Просто си върша работата.
- Нека ви върна към момента, в който получихте офертата от Славия. Къде се намирахте по това време и имахте ли някакви колебания преди да я приемете?
- Точно беше изтекъл моят договор с отбора ми във Финландия. Реално нямах контракт, така че когато офертата дойде, изобщо не съм се замислял дали да я приема, защото бях чул, че българското първенство е много силно. Така че това беше добра възможност за мен да дойда в България. Всъщност, бях чувал за Славия преди да дойда. Знаех, че идвам в голям клуб, който е един от най-старите в България. Реших да се възползвам от шанса, който ми се открива и да покажа на какво съм способен в едно конкурентно и уважавано в Европа първенство. Така че за мен това е крачка напред в кариерата.
- Кои други отбори знаехте от България и какво бяхте чували за българския футбол преди да дойдете?
- Всъщност, няколко мои приятели, които са играли тук, ми казаха, че първенството е много силно и нямах никакви съмнения дали да дойда. Както се казва, впуснах се в това приключение с главата напред.
- В медиите у нас се появиха слухове, че отборът на Левски е имал интерес към Вас. Вярно ли е това?
- Не знам дали е имало такъв интерес. Агентът ми разглеждаше различни възможности да ме трансферира в България, но не знам кои отбори са проявили интерес. Отборът на Славия ни предложи добри условия, които нямаше как да не приема и сега съм фокусиран изцяло върху представянето ми тук.
- Говорейки за Левски, в първия мач за новия сезон се изправяте срещу този отбор. Миналата година Вие вкарахте на Левски за Купата на България. Какво очаквате от мача в събота?
- Знаем, че това е голям клуб, но ние излизаме единствено за победа. Ще направим всичко възможно да вземем трите точки и да стартираме силно новия сезон. Играхме срещу Левски няколко пъти миналата година и знаем, че това е много труден съперник. Ние обаче вярваме във възможностите си и се надявам да помогна на моя отбор с каквото мога да спечелим този мач.
- Мислите ли, че Славия може да бъде стъпалото, което да ви изведе до националния отбор на Австралия?
- Да, особено ако продължавам да се представям по същия силен начин, както досега. Надявам се Господ да ми даде този страхотен шанс да представлявам моята родина на най-високото възможно ниво. Силно се надявам, че това ще се случи.
- Вече сте играли за австралийския национален отбор, но в младежките формации. Какво беше чувството да представлявате страната си?
- Това усещане не може да се опише с думи. Докато растеш, мечтаеш един ден да имаш възможността да играеш за своята родина. Имах шанса да играя за младежкия национален отбор, а сега много силно искам да бъде повикан и в мъжкия отбор и да накарам семейството ми да се гордее с мен. Винаги в главата ми стои тази мисъл и когато излизам на терена за всеки един мач това ме мотивира, защото само така мога да изпълня тази моя дългосрочна цел.
- Може би най-голямата ви мечта е да играете за Австралия на световното първенство догодина?
- Да, световното първенство е през следващата година, така че ако направя наистина силен сезон, защо пък да не бъда повикан. Не се знае какво ще се случи в бъдеще. Чувствам се готов и способен да помогна на моята страна. Но сега трябва да бъда търпелив, да стоя здраво стъпил на земята и да работя здраво, за да може мечтата ми да се сбъдне.
- А гледахте ли европейското първенство и кой беше вашият фаворит?
- Да гледах го, разбира се. Нека кажем, че моят фаворит беше Италия, защото жена ми е италианка, така че реално нямах много избор и трябваше да ги подкрепям. Но симпатизирах и на Австрия, защото най-добрият ми приятел играе там.
- Да поговорим малко и за вашата кариера. Кога и къде започнахте да тренирате футбол?
- Започнах да тренирам още като много малък в родината ми в Австралия в отбора на Сидни Уондърърс. Но преди да започна да се занимавам с футбол, играех и в една ръгби лига за деца, защото както знаете, ръгбито е най-популярният спорт в Австралия.
- А как решихте да се занимавате с футбол, а не с ръгби?
- Основна заслуга за това имат родителите ми. Тогава те направиха избора с какво да продължа да се занимавам вместо мен. Ситуацията беше доста интересна, защото майка ми искаше да играя футбол, а баща ми настояваше да продължа с ръгбито. Но в крайна сметка се обединиха около мнението, че трябва да продължа с футбола и за мой късмет явно са взели правилното решение.
- В началото на кариерата ви прекарвате няколко месеца в прочутата школа на Барселона „Ла Масия“. Ще ни разкажете ли малко повече за това преживяване?
- Това преживяване беше наистина веднъж в живота. Мисля, че всяко дете мечтае да попадне в един от най-големите клубове в света. Успях да се срещна с играчи, което в момента са звезди в своите отбори в най-силните първенства в Европа и мога да кажа, че благодарение на това преживяване научих много за футбола още като много малък. Както и вие споменахте, изкарах там само няколко месеца, но мисля, че те ми бяха много полезни за бъдещото ми развитие като футболист. Там научих много неща, които използвам в играта си и до ден днешен.
- Може ли да назовете някои от най-известните футболисти, с които сте тренирали заедно в „Ла Масия“?
- Ектор Бейерин беше един от най-известните футболисти, с които се засякох в „Ла Масия“. Също така и още някои от младите футболисти, които сега все по-често попадат в първия тим на Барселона. Имах удоволствието да се срещна с футболисти, които са прекарали целия си живот в най-големите клубове в Европа. Така че мисля, че и аз мога да се развия още и да заиграя в някое от най-силните първенства.
- Толкова много футболни звезди са били формирани в прочутата „Ла Масия“. Какво е толкова специалното на тази школа?
- Мисля, че всичко се основава на начина, по който там те учат да разбираш играта и да я практикуваш. Това, което научаваш там е да се позиционираш правилно, да взимаш правилните решения, учат те как да се движиш без топка и най-важното – как да печелиш пространство и какво да правиш, когато притежаваш топката. С една дума – научаваш се да правиш правилно най-основните неща във футбола.
- След „Ла Масия“ прекарвате 6 години в юношеските формации на Стоук сити. Коя е основната разлика между футбола в Англия и този в Испания?
- Разликата е наистина огромна. Макар че бях в Барселона доста по-кратко време, отколкото в Стоук, все пак мога да направя подобно сравнение. В Англия стилът на игра е много по-различен. Бих казал, че на Острова футболът е много по-физически. Доволен съм, че успях доста бързо да се пренастроя и да се адаптирам към този стил в Англия, след престоя ми в Испания, където ме учеха на доста различен тип игра. И смятам, че точно тази разлика в стиловете ми е помогнала много да се изградя като състезател и да се доусъвършенствам до играча, който съм днес.
- Играли сте в Англия, Австралия, Гърция, Финландия и сега в България. Може ли да направите сравнение между футбола в различните държави и на какво ниво е българското първенство?
- Първо, трябва да уточня, че в Англия не съм играл мъжки футбол, който със сигурност е много по-различен, отколкото в младежките формации. Така че там нямам база за сравнение, но пък имах шанса много често да тренирам с първия отбор на Стоук и всеки ден да се уча от футболистите, които тогава играеха във Висшата лига, а както знаете, това е най-силното първенство в света. Да ви призная, самото преживяване просто да си там, да тренираш с тези играчи, дори и да не играеш в официалните мачове, е достатъчно да обогати знанията ти за играта. Опитвах се да научавам нови неща всеки ден и се гордея с това, че имах тази уникална възможност.
- Сега и един малко по-личен въпрос – имате сестра, която също е играла футбол на най-високо ниво и дори е била част от националния отбор на Австралия. Ще ни разкажете ли малко повече за нея?
- Всички ми казваха, че тя е по-добър футболист от мен, когато бяхме малки и играехме заедно. За съжаление обаче тя вече не играе, премина през доста трудности и контузии в кариерата си. Скъса кръстни връзки и на двата крака и нямаше как да продължи да се състезава на най-високо ниво. Но преди това, беше наистина много добра. Игра за националния отбор на Австралия в купата на Азия и спечели „Златната топка“ на шампионата, което мисля, че е показателно колко добър играч е. Да ви призная - това, че играех с нея като малък май също ми е помогнало да стана добър играч.
- Сега, като гледа представянето ви отстрани, дава ли ви съвети за вашата игра?
- Да, постоянно ми дава съвети. Като личен треньор ми е. Гледа мачовете ми и после ми прави анализи – пита ме например защо в дадена ситуация не съм шутирал, а съм подал, защо съм направил това, а не онова… Винаги е добре да си обграден от хора, които ги е грижа за теб и искат да постигнеш нещо голямо в живота си.
- Какво мисли тя за представянето ви в Славия?
- Мисли, че се справям много добре. Гордее се с мен. Интересното е, че винаги става много рано сутринта, за да гледа мачовете ми, защото, както знаете, часовата разлика с Австралия е голяма. Когато аз играя, в Австралия е нощ или много рано сутринта. Късметлия съм да имам такава сестра!
- Споменахте, че имате и брат. Той следи ли изявите ви?
- Да, и той гледа моите мачове, макар че не става толкова рано, за да ги наблюдава на живо. Той вече не се занимава с футбол и работи много, така че не може да си позволи да става през нощта, но след това отделя време, за да гледа мачовете ми на запис и обсъждаме как съм се представил в дадения двубой.
- Колко дълго време се виждате тук в Славия?
- Имам още една година от договора ми със Славия. Никой професионален футболист не иска да гледа чак толкова напред в бъдещето. Много добре знаете максимата – най-важният мач е следващият. Така че сега съм фокусиран изцяло върху предстоящите срещи, за да започнем силно сезона. Искам отново да се представя силно, за да мога да помагам на моя отбор и да сме по-напред в класирането. А вече колко дълго ще остана тук – времето ще покаже.
- След 8 гола само за половин сезон миналата година, колко мислите, че може да реализирате през този сезон?
- Както се казва, само Бог може да знае отговора на този въпрос. Разбира се, аз ще работя, за да може да помагам на отбора си и да реализирам попадения. Както казахте, вкарах 8 гола в 15 мача миналия сезон, така че защо да не удвоя тази бройка и сега да реализирам 16 попадения в 30 срещи. Но ще видим какво ще се случи.
- Говорихме за началото на кариерата ви – тогава кой беше вашият идол?
- Като малък се възхищавах на Сеск Фабрегас. Заради него станах и фен на Арсенал. Както добре знаете, той също е започнал своя футболен път от школата на Барселона - „Ла Масия“. От малък много ми харесваше начинът, по който играе с такава лекота и винаги съм се стремил да подражавам на неговия стил.
- Казахте, че сте фен на Арсенал, но сега клубът не е в най-добрия си период, меко казано…
- Да, със сигурност не се намират в най-добрия си период, но винаги ще ги подкрепям – дори в трудните времена. Надявам се, че скоро отново ще се върнат към успехите.
- От думите ви да разбираме, че английската Висша лига е любимото ви първенство?
- Да, това е любимото ми първенство. Може би заради факта, че съм прекарал толкова много време на Острова. Там ходех на училище, имам много приятели в Англия. Както казах цели 6 години бях в Стоук Сити, научих много и за културата, и за манталитета, така че бих бил много щастлив, ако един ден ми се отдаде възможност да играя във Висшата лига.
- И последен въпрос – какво мечтаете да постигнете във футболната си кариера?
- Мечтите ми футбола? Може би да играя футбол на най-високото възможно ниво, независимо дали в Англия или Испания, или пък в някое от другите топ първенства в света. Пожелавам си просто да съм здрав, да се чувствам сигурен и спокоен със семейството ми и двете ми деца. Това е.