Един от двата мача, открили футболната пролет в България, бе истинска футболна трагедия. Локомотив (София) - ЦСКА беше пълно олицетворение на жалкия български футбол, както и мач, в който лъснаха някои от причините у нас да няма дори проблясъци на качествена продукция.
И двата отбора подритваха топката на посоки, имаше страшно много брак в действията им, бяха много бавни - на моменти по-бавни и от автомобили в задръстване, и оставиха усещане, че едва ли не някой насила ги е накарал да излязат на терена и да извършат някакви целенасочени, но в същото време лишени от футболен интелект действия, изключвайки двата гола, които бяха добри индивидуални прояви.
По същото време се играеше двубоят от английската Висша лига между отборите на Бърнли и Ливърпул. Макар и заложил на българското, от време на време пусках на английския мач и контрастът беше огромен. И не, в този случай дори не говоря толкова за разликата в качеството на самата игра, която е ясна за всички, а за начина, по който се случваха нещата на двата терена.
Епизод 1: На българския мач става единоборство и футболист на Локомотив (София) пада на тревата. Следва лежане на терена, при което проверявам как върви споменатият английски мач. Гледам 40-50 секунди при обичайното за английския футбол високо темпо и след това време връщам на българския мач. Там футболистът на Локо (София) все още лежи и все още няма нито лекар, нито носилка около него. Повторих упражнението още веднъж и картината отново показваше, че играта не е подновена.
Епизод 2: Отсъден е фаул за ЦСКА в близост до тъчлинията, доста далеч от вратата на противника. Извърших няколко проверки от по 30-40 секунди на Бърнли-Ливърпул, а фаулът все още не беше изпълнен. В сладка раздумка съдията продължително подреждаше футболистите в наказателното поле.
Епизод 3: Корнер за Локомотив (София). Футболист на столичните "железничари" се придвижва към флагчето за изпълнение на ъглов удар все едно се разхожда с кучето си в Борисовата градина, в чиято територия е Националният стадион "Васил Левски", където се игра футболната трагедия Локо (Сф) - ЦСКА.
Такива микро ситуации имаше много в целия мач и изводът на око е, че в българския мач се игра нещо като футбол някъде около 60, максимум 65 минути.
И впрочем, за всичко това преимуществено вината не е на Българския футболен съюз, а на самите клубове. БФС също има заслуги, но далеч по-малки, защото нивото на играта е дело преди всичко на треньорските щабове в различните отбори. Разбира се, на съдиите също, защото е съвсем във възможностите им да определят темпото на игра с начина си на ръководене на даден футболен мач.
А в самия финал на мача станахме свидетели на една от причините за това в българския футбол да не искат да играят качествени чужденци. Откровен расизъм от фенове на ЦСКА спрямо Върджил Пинсон от Локомотив при напускането му. Каквато е културата на публиката, такъв е и футболът в дадена страна. Дори вътре в себе си да си расист, запази го за себе си и прояви уважение, най-малкото защото и в твоя отбор има футболисти с друг цвят на кожата. Запитват ли се издаващите маймунски звуци по адрес на противниковите играчи как се чувстват техните любимци? Въпросът е риторичен, но е добре отговорът да се промени. Иначе не само футбол, не само спорт, нищо смислено като цяло няма да се случи на наша територия.