На този ден през 1988 година пак има финал за Купата на България. И пак между ЦСКА и Левски. „Червените“ посичат големия си съперник с 4:1, а героят на вечното дерби е Петър Витанов. Познат сред феновете като Патрика. Двата му феноменални снаряда едва не късат мрежата на вратата откъм сектор „Б“, пазена от Борислав Михайлов. Оттогава Витанов става любимец на „червената“ публика, която никога няма да забрави великия му мач. Всъщност, на 7 април 1990 година Патрика пак пронизва два пъти Левски в мач с ЦСКА за първенство, завършил 2:2, а феновете отново му ръкопляскат бурно. Роденият на 19 март 1967 година Петър Витанов даде интервю за БЛИЦ.
-Г-н Витанов, днес е 11 май. Какво се случи на 11 май 1988 година?
-(смее се). ЦСКА спечели Купата на България срещу Левски, а аз отбелязах последните два гола. Беше преди цели 34 години, но всичко е още пред очите ми.
-Нека хронологично да ни разкажете как премина денят за вас – преди, по време и след финала за Купата.
-Ще започна с нещо, което никога не съм разказвал пред медиите. Бяхме на лагер в Панчарево. В деня на мача винаги има напрежение. Нормално – като преди всеки голям двубой. Бях в едно бунгало с Недялко Младенов – капитан, голям човек, шегаджия. Та той ми вика: „Патрик, нещо напрегнат ми се виждаш. Я пий една биричка малко, за да свалиш товара от нерви.“ Аз му отвръщам: „Ама как така, каква биричка, мач имаме днес, финал. Само след няколко часа е“. Той обаче излезе и се върна след малко с една бутилка: „Пий и не приказвай много“. Пих аз, а по време на мача, като вкарах и втория гол, Дечо ме перна по врата, прегърна ме силно и ми каза: „Видя ли! Пийна една бира и ги претрепа левскарите. Друг път ще слушаш батко си!“
-Сега. Тук искам да уточня нещо много важно, преди да отговоря на този въпрос. Нас като малки ни учеха да побеждаваме Левски. Постоянно ни говореха треньорите, че това е големият съперник и че винаги трябва да печелим срещу него. Та във всички нас, минали през школата на ЦСКА, я имаше тази мотивация. Що се отнася до Пената, той действаше по друг начин. Не обичаше никак да говори и да ни надъхва с това и онова. Казваше само: „Айде, момчета, вие си знаете!“. Пената обаче умееше да ни сваля на земята, когато усетеше, че някой от нас политаше в облаците. Преди мачовете ни изолираше от хората – роднини, приятели, семейства. Искаше пълна концентрация.
-А как беше самият финал?
-Левскарите подходиха високомерно. Все пак бяха станали шампиони, бяха взели и Купата на Съветската армия. Канеха се да вземат и Купата на България. Преди да прозвучи първият съдийски сигнал, започнаха да подмятат разни неща по наш адрес. Правеха го така, че да чуем. Един вид – да ни стреснат. Ицо Стоичков обаче ги наказа още в началото. Малко след това те изравниха след гол с глава на Николай Илиев. Като вкара, той взе да говори: „Айде, пак ще ви обърнем. Ще ви спукаме от бой! Леле, как сте пребледнели само“. Отделно имаше големи подхвърляния и искри между нашия защитник Сашо Александров и Гиби Искренов. Щипане, бутане, обиди. Те винаги си я имаха тази закачка. Как не ги изгони съдията, не знам. Но това е нормално. На терена вриш и кипиш. В края на полувремето получихме дузпа и Любо я вкара – 2:1 за нас. През втората част ни натиснаха, но нищо сериозно, за да дойдат минутите на моите два гола. Първо Емо Костадинов подаде чудесно на Стоичков, Ицо ми свали топката с глава, аз удобно си я наместих. За част от секундата видях, че Боби Михайлов е излязъл малко напред и си викам: Ей сега те изненадах“ и с мощна тупалка извън големия пеналт я пратих в горния десен ъгъл за 3:1. Малко след това Любо Пенев ми даде такъв гениален пас, че щеше да е грехота да не вкарам. Стрелях пак отдалеч и 4:1. Тогава се обърнах към левскарите и им викам: „Какво стана?! Някой щеше да пребледнява, ама не разбрах кой?!“. Те мълчат. Дума не обелват. Но, споменах ви вече, това си е на терена. Извън него бях приятел с доста от тях. Например – с Боби Михайлов. Уважавам го и до днес.
-Не, казах му нещо на шега, но по-късно. След този финал в Левски започнаха да дават повече шанс на друг вратар – Владо Делчев. Борислав Михайлов впоследствие осъществи трансфер в Португалия – беше през 89-а година. И тогава отидохме с ЦСКА на лагер там и се засякохме с Боби. Казах му: „Приятелю, добре че ти вкарах онези два гола, та да ти се отвори парашутът за чужбина“. Той обаче пич, с чувство за хумор човек, смяхме се доста.
-Някаква премия взехте ли след победата с 4:1 и спечелването на Купата?
-Премия ли? Никаква премия. Помня предната година – 1987-а, когато спечелихме и титлата, и отново Купата на България, Пената ни събра и обяви: „Имате по 60 на човек премия, ама, да ви кажа честно, и това ви е много!“. И всички избухнахме в смях. Вечерта след финала през 1988 година бяхме първо в едно заведение, което вече го няма – „Севастопол“. След това отидохме в „Родина“, после – на друго място. Купон голям. Чак сутринта се прибрах.
Влизам в нас, гледам баща ми, Бог да го прости, ме чака. Той беше левскар, но ми честити победата. После обаче ми вика: „Я сега ела, моето момче, погледни през балкона и ни виж Трабантчето“. Гледам аз – колата ни цялата надраскана със синя боя. Пишеше Л-С. Демек – Левски-Спартак.
„Гледай до няколко дни да оправиш поразиите“, нареди татко.
Тук искам да вмъкна нещо интересно за финала с Левски през 1988 година, който ми е разказвал популярният днес фен на ЦСКА Росен Петров. Тогава той е на 12 години и за първи път отива сам на вечното дерби. Без никой да го придружава. Баща му обаче му казал да си тръгне по-рано, защото на стадиона ще има 50 000 и ще му е трудно да излезе след мача. Росен си тръгнал 5-6 минути преди края, а точно тогава аз вкарах двата гола. Той чул по пътя рева на сектор „Г“ и разбрал, че има голове.
-Ще бъдете ли на финала в неделя и каква е прогнозата ви?
-Ще бъда, как. Аз от 6 години не пропускам мач и се радвам, че настоящото ръководство на ЦСКА уважава нас, ветераните. Вижте, можем да спечелим, защото доста ни подценяват. Всички твърдят, че Левски е големият фаворит. Мисля, че ако се мобилизираме, може да спечелим с 1:0 или с 2:1. В такива битки мобилизацията е основен коз. А и в последните дербита вече няколко години играем по-добре. В това през април ги изпуснахме в края.
11 май 1988, Финал Купа България
ЛЕВСКИ – ЦСКА 1:4
0:1 Стоичков (7), 1:1 Н. Илиев (13), 1:2 Л. Пенев (41-дузпа), 1:4 Витанов (85, 89)
ЛЕВСКИ: Борислав Михайлов, Кирил Вангелов (46 – Сашо Начев), Красимир Коев, Петър Петров, Николай Илиев, Стоил Георгиев, Динко Господинов, Наско Сираков, Петър Курдов (68 – Росен Крумов), Георги Йорданов, Божидар Искренов. Треньор: Васил Методиев.
ЦСКА: Румен Апостолов, Недялко Младенов, Александър Александров, Александър Чавдаров, Сашо Борисов, Костадин Янчев, Емил Костадинов (89 – Дончо Донев), Христо Стоичков, Любослав Пенев, Петър Витанов, Ивайло Киров. Треньор: Димитър Пенев.
Стадион „Васил Левски” – 50 000 зрители
Съдия: Величко Цончев
Головете на Витанов са след 7 минута и 40 секунда на видеото: