Испания е световният футболен доминант през последните 6 години, като реално отборът е спечелил всеки голям международен турнир, в който е участвал. Настоящият световен и европейски шампион отива в Бразилия да твори история и да се превърне в третия тим, дублирал световната титла. През тази година испански отбори спечелиха Шампионската лига и Лига Европа, узаконявайки златната ера на испанския футбол. Националният отбор на Испания е почти перфектен, макар и вече застаряващ, като първото място е задължително.
Атаката
Това е може би ахилесовата пета на испанския отбор. През последните години така и не се появи наистина класен испански централен нападател и от „Ла Роха“ ще разчитат на старите кучета. Светлината в тунела е натурализираният бразилец Диего Коща, който направи феноменален сезон с Атлетико Мадрид, отбелязвайки 28 гола в Ла Лига. Той е типичният силов таран, който е готов да лее кръв в противниковото наказателно поле. Постоянно пресира противниковата защита и отваря свободни полета за прекрасните халфове, които има зад себе си. През последните месеци обаче Коща бе тормозен от редица контузии, което се отрази на формата му. Той до край не беше сигурен за Мондиала, но все пак Висенте дел Боске реши да му гласува доверие. Въобще не е ясно обаче, дали той ще е в оптимална форма в Бразилия.
Неговата алтернатива е ветеранът Давид Вия. Нападателят е неизменният голмайстор на Испания, от както златният период на този обор започна. Той обаче вече е на 33 и годините явно му се отразяват. Желанието му за игра обаче не отшумява, като въпреки, че беше резерва на Коща в своя Атлетико Мадрид, той успя да отбележи 13 гола в Ла Лига. Въпреки това Вия винаги е бил класа в националния отбор и опитът му няма как да не е от полза за Испания. Третият човек на атаката е нападателят на Челси Фернандо Торес. Преди няколко години Торес бе голямата звезда на Испания, но от доста време вече не е в цветуща форма, като мястото му на Мондиала до последно бе под въпрос, като от почти година не бе играл в официален мач за националната гарнитура. Той отдавна е със статут на резерва в Челси, а статистиката му е далеч от перфектна. Въпреки това Торес винаги избухва на големи първенства, макар и в определени мачове. Дел Боске ще трябва да издебне кой ще е този мач, който нападателят ще може да реши.
Халфовата линия
Това е зоната, която осигури на Испания световна доминация през последните години. В тази зона „Ла Роха“ разполага с неизчерпаем потенциал, което я прави и отбора с най-силна централна зона на този Мондиал. Тук всичко се върти около Шави Ернандес. Плеймейкърът на Барселона е може би най-добрият подавач в историята на играта, като дава пасове с инженерна точност. Той е моторът, който движи целия испански отбор и всяко офанзивно действие започва от него. Шави движи целият център на отбора. Той обаче е на 34 години и вече не е на върховото си мотивационно или физическо ниво. Въпреки това плеймейкърът е лидера на този отбор и с опита си ще трябва да го вдъхнови по бразилските терени. Естествено компания в средата на терена ще му прави Андрес Иниеста, с когото поставиха основите на златната ера на Барселона. Иниеста също е плеймейкър, но е много по-взривен от Шави. Той е бърз и физически стабилен, като със самото поемане на топката е способен да изостри атаката на своя отбор. Той придава онзи фактор на непредвидимост в халфовата линия на „Ла роха“, който плаши всеки противник.
Давид Силва пък е играча в най-добра форма за Испания. Той направи феноменален сезон за своя Манчестър Сити. Силва е може би най-добрият плеймейкър в света към този момент, който може да вдигне темпото в нападение по всяко време и е много полезен при организирането на контраатаки. Тук Испания разполага и с Хуан Мата, който действа еднакво добре зад нападателя и по крилото. Мата е наследникът на Шави, като за в бъдеще именно халфът на Манчестър Юнайтед ще е човекът, който ще дирижира постепенния футбол на Испания. За организацията на атаките Дел Боске ще може да разчита и на Санти Касорла, който е основния плеймейкър на Арсенал и на Сеск Фабрегас. Фабрегас така и не успя да се наложи в Барселона, но с поливалентността си продължава да е много важен за Испания. В повечето случаи той действа до нападателя, като т.нар фалшива деветка, което вкарва голямо разнообразие в атаката на испанския отбор. Такава е и ролята на Педро Родригес, който може да е полезен по крилото.
Опорен халф ще е вечният Чаби Алонсо. Той може да помага на защитата, но и да я свързва с халфовата линия, както и да помага в нападение. Това го прави и вероятно най-ключовата фигура в този отбор. С тази задача може да му помага Серхио Бускетс, който вече не е в пика на кариерата си, но все още има какво да покаже. Вариант е и 22-годишният Коке, който е класически опорен халф, печелещ единоборства и безценен в дефанзивен план. Той застана в основата на успехите на Атлетико Мадрид и е бъдещето на Испания.
Защитата
Ядрото на защитния вал на Испания се състои от Серхио Рамос и Жерард Пике. Рамос направи прекрасен сезон за Реал Мадрид, като отбеляза и решителен гол във финала на Шампионската лига. Той е прекрасен централен защитник, който умее да печели единоборства и високи топки. Много полезен и в нападение, когато става въпрос за статични положения. Подобно е положението с Жерард Пике, който е ключов защитник за Барселона. И двамата могат да са прекрасни в защита, но ако започнат даден мач разконцентрирани са способни да правят нелепи грешки. Рамос има и навика да си изкарва лесни картони, като за един по техничен или бърз футболист няма да е трудно да го застраши с изгонване. Пике играе на приливи и отливи, като ще е важно да запази постоянна форма по време на целия Мондиал.
Голям удар за Испания е и прекратяването на кариерата на Пуйол, който бе неизменният стълб в отбраната на отбора. Неговото място ще трябва да бъде запълнено от младата звезда на Атлетико Мадрид Хуанфран. По левият бек ще действа Жорди Алба, който през този сезон не успя да блесне достатъчно за своята Барселона. Десният е отреден за Сезар Аспиликуета, който вече се наложи като неизменен титуляр в Челси и освен, че е стабилен в защита, умее да покрива и крилата.
На вратата е вечният Икер Касияс. Титулярното място на испанския капитан обаче е поставено под въпрос, тъй като той не игра много редовно за Реал Мадрид и разклатената му форма си пролича на финала на Шампионската лига. Резерва ще му е Давид Де Хеа, който прави много силни игри за Манчестър Юнайтед. Трети избор ще е Пепе Рейна, който смени Ливърпул с Наполи.
Треньорът
Висенте дел Боске е несъмнено най-успешният треньор на своето поколение. Той спечели на два пъти Шампионска лига с Реал Мадрид и стана световен и европейски шампион с Испания. Неговата сила е в това да сплотява големите звезди, от които е съставен отбора, в един голям колектив. В испанската съблекалня няма конфликти и всички са като едно голямо семейство. Дел Боске наложи в националния отбор типа на игра на Барселона. Тоест испанците се стремят да държат контрола на топката чрез дълги разигравания и на базата на постепенна атака да достигат до противниковата врата. Това, както и пресата още от халфовата линия, когато отборът губи топката, е напълно логично, като се има предвид с какви халфове разполага.
Испания разполага с един прекрасен отбор, съставен от едни от най-големите футболни звезди в днешно време. Голяма част от легендите, които донесоха златните години на отбора, вече са преминали зенита на кариерите си. Те обаче се допълват от млади таланти, които в комбинация с техния опит, са готови да властват по бразилските терени.