Световното първенство в Бразилия чука на вратата, като най-големите футболни сили на света си уреждат среща в Латинска Америка. Поради тази причина и факти.бг ви представя големите фаворити за спечелването на най-престижното отличие във футболния свят.
За Бразилия футболът е страст, футболът е религия, футболът е мечта. Бразилците са императорите на играта, като 5-те им световни титли доказват това. В последните два Мондиала отборът неизменно беше сочен за фаворит, но неизменно отпадаше на четвъртфиналите. През тази година обаче бразилците са домакини и всичко освен световната титла ще се счита за провал. Местното население все още помни горчивината от загубената титла на домакинския Мондиал през 1950 г. и сега мечтае за реванш, с давност от 64 години.
През последните 4 години бразилците наложиха изцяло ново поколение в своя състав, като старите звезди Кака, Робиньо и Елано Брумен постепенно бяха изместени от първия състав. Сега основните надежди на Селесао падат върху новите идоли Неймар, Оскар и Хълк.
Нападението
Докато играеше в Бразилия Неймар бе определян за новия Пеле. Нападателят има изключителни технически качества, а в нападение е както изключително комбинативен, така и истински хищник в пеналта. От както премина в Барселона обаче, неговите качества са все по-подлагани на съмнение. Той несъменено е много добър футболист, но сякаш не е чак този феномен, за който го гласяха бразилците. През първия си сезон в Ла Лига той отбеляза едва 9 гола в 26-те мача изиграни от него, като в един момент дори остана резерва на Алексис Санчес. Въпреки това Неймар е основният голмайстор на своя националаен отбор, като със своята повратливост и техника е истинското изображение на бразилския футбол. В предни позиции ще му партнира звездата на Зенит Хълк. Хълк е типичен силов нападател, който може прекрасно да допълва качествата на Неймар, като двамата представляват комбинация между финес и скорост.
Титулярната деветка на Селесао си остава Фред. Нападателят направи име във френския Олимпик Лион, но от вече 5 години играе в бразилския Флуминенсе. От тогава насам той неизменно е един от водещите голмайстори в бразилското първенство. Неговият опит е вдъхновяващ за бразилците, като може по всяко време да обърне хода на даден мач.
Халфовата линия
Тук основна фигура е Оскар, който направи много силен сезон за Челси, отбелязвайки 8 гола и давайки 3 асистенции във Висшата лига Той е типичният взривен плеймейкър, който може да изостри атаката на отбора си в мига, в който топката попадне в краката му. Тук може би проблемът се корени в това, че Оскар е играч, обичащ бързата игра и контра-атаката, докато Бразилия винаги е била по-нападателен тим, играещ на постепенна атака. Това би ограничило празните пространства, от които бразилецът обича да се възползва. Въпреки това, той дава онзи фактор на непридвидимост на бразилците, който може да е ужасно нужен, в случай, че даден мач се закучи. Той вече има изградено партньорство с Вилиан по крилото, като двамата могат да предадат на тима изключителна скорост.
Рамирес е опорен халф, който може да се включва и в атака, оползотворявайки празните пространства в противниковите линии. Той игра редовно за Челси през сезона, макар и представянето му да бе на приливи и отливи. Големият му плюс е, че е изключително универсален, като освен в халфовата линия може да играе зад нападателя и на крилото. Това увеличава опции и тактическото разнообразие в схемата на Селесао, което прави отбора непредвидим, спрямо различните противници. Всичко това се допълва от Луси Густаво, който отстъпи от силните си години в Байерн Мюнхен, но все още е стабилен за Волфсбург и може да е доста непридвидим зад нападението. Подобно е положението на Фернандиньо, който бе основна фигура в Тотнъм, макар и да не оправда съвсем очакванията, с които бе привлечен от „шпорите“.
Защитата
Изненадващо или не, именно защитата е най-силното звено в бразилския отбор. Селесао винаги е бил отбор, разчитащ на гениалните си нападатели, не обръщайки особено внимание на защитата. В този случай обаче, спокойно можем да кажем, че именно Бразилия е отборът, който разполага с най-силната дефанзивна линия. Перлата в нея е безспорно най-силният защитник в света- Тиаго Силва. Играчът на Пари Сен Жармен е истински гладиатор в собственото си наказателно поле, като е господар във въздушните единоборства и човек, който е гениален в индивидуалното надиграване. Партньор му е и вече неговият нов съотборник във Франция Давид Луис. Луис бе несменяема част от европейските успехи на Челси през последните няколко години. Той има изключителното умение да свързва защитната с халфовата линия, като е невероятен в организирането на атаките на своят отбор, от неговата собствена половина. Той може да изпълнява и функцията на опорен халф и бек, като повратливостта му може да е изключително важна за бразилския отбор.
Даниел Алвеш пък е най-добрият десен бек в света през последните няколко години. Той бе един от основните фактори Барселона да доминира европейския футбол по времето на Хосеп Гуардиола. Освен в защита, той е изключително полезен и в предни линии, като по всяко време може да покрие функцията на крилото и да се впусне в атаката. На левият бек пък е Марсело, който прекара последните 6 години в Реал Мадрид. Макар и най-вероятно да напусне испанския гранд през лятото, той изживя своя звезден миг, отбелязвайки гола за 3:1 на финала в Шампионската лига срещу Атлетико. Скоростта и техниката му го правят изключително полезен в офанзивен план, като от задни позиции е способен наистина да изостря атаките на своя отбор. Цялата тази песен в защитен план се допълва от Данте, който е основния защитник на Байерн Мюнхен през последните два сезона и подобно на Давид Луис, може да запълва дупките и в халфовата линия.
За титулярният пост под вратата ще спорят Жулио Сезар и Джеферсон. Сезар не се намира в най-добрите години от своята кариера, като напусна английското първенство в посока Канада, където не получава много възможности за изява. Джеферсон играе редовно в бразилския Ботафого, но все още не е сигурно дали ще удържи на напрежението да играе на толкова високо ниво.
Треньорът
Луиш Фелипе Сколари ще води Бразилия отново, след триумфа на Световното първенство през 2002 г. Сколари е господарят на Мондиалите, като след титлата през 2002 г., достигна до четвъртото място с Португалия през 2006 г. Той обича атакуващия стил, но умее да кара съставите си да играят отборно и задружно, независимо колко големи звезди има в тях. Така и през 2002 г. той успя да подтисне егото на Роналдиньо, Роналдо и Ривалдо, карайки ги да съставят перфектен колектив. Така и той успя да оформи колективен дух в съблекалнята на бразилците, като Неймар, Оскар и Вилиан изглеждат готови да обединят усилията си в името на успеха. Сколари ще ни предложи една много атакуваща, но в същото време и много прагматична Бразилия, която трябва да изпълни своята единствена мисия на домакинския си Мондиал- да вземе световната титла.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА