Отидете към основна версия

313 0

На един светлинен ден от Земята, но Voyager 1 продължава мисията си след близо половин век в космоса

  • космос-
  • voyager-
  • nasa

Радиосигналът до легендарната сонда вече пътува по 24 часа в едната посока, а инженерите на NASA пазят живото ѝ състояние в междузвездното пространство

Малцина са вярвали преди половин столетие, че електроника от седемдесетте години на миналия век ще оцелее толкова дълго в ледената пустош отвъд Слънчевата система. На 18 ноември 2026 г. в 13:16:07 ч. московско време космическият апарат Voyager 1 отбеляза забележителен юбилей по отстояние, преминавайки границата на един светлинен ден от нашата планета. Пътят до тази точка е отнел 49 години, два месеца и 11 дни след старта на 5 септември 1977 година, като най-впечатляващото в случая е, че ветеранът далеч не е просто безмълвен отломък, а продължава да изпраща научни данни.

Преди да се впуснем в сметки, си струва да уточним самото понятие – светлинният ден е мярка за разстояние, а не за време. Той обозначава пътя, който светлината и всяко друго електромагнитно лъчение изминават за денонощие, което се равнява на приблизително 25,9 милиарда километра. На практика това означава, че радиовълните, движещи се със скоростта на светлината, вече се нуждаят от около 24 часа, за да стигнат от Земята до сондата, и от още толкова за обратния сигнал. Самият апарат естествено не се движи по идеална права линия, така че реалният му пробег и евентуалните показания на хипотетичен километражен брояч биха били различни.

Днес Voyager 1 се носи спрямо Слънцето с около 61 000 км/ч (37 000 мили/ч), но дори при този впечатляващ темп космическите мащаби остават почти невъобразими. По разчетите на NASA ще са нужни близо 40 000 години, за да се приближи на около 1,7 светлинни години от звездата Gliese 445 (AC +79 3888), която отстои на повече от 17 светлинни години от Земята. Времеви хоризонт, при който човешката история изглежда като миг в окото.

Първоначалната задача на апарата беше да проучи гигантите Jupiter и Saturn, но през август 2012 г. той пресече границата на хелиосферата и навлезе в междузвездното пространство. Оттогава сондата изследва средата отвъд слънчевия балон от заредени частици и магнитни полета. Поддържането на подобна древна техника в работен режим изисква истинска инженерна акробатика – екипът на NASA последователно изключва по-маловажни научни уреди и пести енергия дори от критични възли като отоплението на горивопроводите към двигателите, за да изцеди всеки възможен ват от остаряващите източници на захранване.

По-младият му спътник Voyager 2 също се движи в междузвездното пространство, но ще достигне дистанция от един светлинен ден от Земята едва през ноември 2035 г. И двете сонди носят на борда си известните позлатени плочи със записи на звуци, музика, изображения и поздрави на различни езици – своеобразна бутилка с послание, хвърлена в космическия океан към евентуални извънземни цивилизации.

Любопитен детайл около тези артефакти е, че първоначално са изработени три плочи – по една за всеки апарат и една резервна. Впоследствие NASA е предвиждала изстрелването на още десет подобни сонди, което е довело до създаването на поне още десет копия. Днес реплики се пазят на знакови места като Библиотеката на Конгреса, Смитсониънския институт, ООН и редица центрове на NASA, а навремето и Илон Мъск спомена, че притежава такъв диск, без да уточнява дали става дума за оригинална изработка или за копие.

Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 5 от 1 гласа.

Свързани новини