Авиацията е един от най-бързо развиващите се сектори през последните години. Не само благодарение на мощното навлизане на нискотарифните авиокомпании, които ожесточиха конкуренцията до неузнаваеми мащаби, но и благодарение на факта, че самолетният транспорт остава най-удобния. Последното е изключително важно за бизнесмените, които робуват на максимата „Времето е пари!”. Сегментът на бизнес джетовете процъфтява. С всяка изминала година на световните авиоизложения виждаме суперджетове, които разполагат с невероятни „глезотийки”. Колко струват те? Какво усилие е да се достигне това съвършенство? Колко време отнема обзавеждането на един бизнес самолет? Отговорите на тези въпроси потърсихме от интериорния дизайнер Алекс Ковачев.
„При интериорния дизайнер на джетове спокойно може да кажем, че всичко е особено. Няма нищо перманентно фиксирано, което може да се качи в самолета без то да мине през одобрение на няколко авиационни агенции. При работата на нашето студио с Bombardier трябваше да преминем одобрението на три авиационни агенции – американската, канадската и европейската, тъй като компанията предлага бизнес самолети по целия свят”, разказва за читателите на Факти.бг Ковачев.
Ако искаме да ползваме розов текстил и ако той не е във вече одобрените от компанията номенклатура, са необходими 16-18 месеца време за одобрение от тези три агенции. Цената също не е ниска: „Одобрението на всеки един материал струва от 400 USD до 1 400 000 USD без значение дали е възглавничка, метал, кабел или друго. Всичко е много силно регулирано и сложно. Огромен казус е тежестта на всеки един материал. Всяко едно нещо се мери в грамове. Например, един от факторите, които са решаващи при това с какво да се тапицира дивана, е тежестта на материала. Кожата тежи 400 грама на кв.м., а този текстил тежи 200 грама. Това в годишен план означава, че самолетът ще харчи 50 000 EUR по-малко гориво и това е един от факторите, по които се избира материалът. Всичко е много строго специфично и сложно, много тежко и бюрократично”, казва интериорният дизайнер.
При самата конструкция на самолета има максимална тежест, при която излита и при която каца. Това означава, че обзавеждането е ограничено откъм тежест. „И да, и не. Да – самолетът има тегло при излитане и при кацане въз основа, на което се изчисля и колко гориво му трябва, за да стигне до целта, но в зависимост от това колко е тежко перманентно фиксираното оборудване в самолета. От това колко е тежка машината се определя колко гориво харчи и когато се взема решение какво да има в него, теглото е един от най-важните фактори”, казва Ковачев.
Изпълнението на вече одобрената номенклатура от обзавеждане се изпълнява от Bombardier и техните вече избрани подизпълнители. Интериорният дизайнер е силно ограничен в избора си по отношение на изпълнението. „Не може да извикаме нашия мебелист, защото е много добър. Например, MDF-а не тежи колкото дървото на вратичката на моя шкаф. То е леко, специална сплав, фурнирите са други. Всичко е коренно различно, много скъпо и много внимателно подбрано. Фурнирите са само от най-редките дървесини, финишите се лакират със специални негорими лакове, по 7-10 пъти”, допълва Ковачев. На въпроса коя част от целия процес по обзавеждането на един бизнес джет е най-трудна, той определя комуникацията със структура като Bombardier. „Това беше може би и най-голямото предизвикателство и най-интересната част”.