Най-старото изображение на реалната кула във Вавилон бе намерено на стела от периода на Нововавилонското царство, съхранявана в частна колекция. Откритието е станало, след като международна група от учени са завършили превода на внушителен брой клинописни текстове от уникалната сбирка на норвежкия бизнесмен Мартин Шойен, в която има ръкописи отпреди 5 000 години.
В колекцията на норвежеца се съхраняват част от свитъците от Мъртво море и древни будистки документи, аборигенски надписи от Австралия и огромен брой клинописни табли и каменни плочки от Месопотамия. Част от сбирката е и "Стелата на Вавилонската кула" - черен камък с надписи, датирани към 604-562 г. пр. Хр.
На плочата са изобразени цар Навуходоносор II, управлявал Вавилон преди повече от 2 500 г., и митичната кула, описана в Библията. Всъщност става дума за 91-метровия зикурат (масивна стъпаловидна пирамида) Етеменанки, смятан от историците за първообраз на Вавилонската кула. Колосалното здание с храм на върха е изобразено не само отстрани, а и с план на вътрешните помещения.
Надписите на стелата съвсем ясно определят кулата като "великия зикурат на Вавилон", а цар Навуходоносор сам разказва за конструкцията: "Построих я, за да се диви светът, издигнах я до небето, направих врати, покрих я с битум и тухли".
Учените смятат, че именно Навуходоносор II възстановява разрушения зикурат Етеменанки в невиждани дотогава размери и той става най-високата сграда във Вавилон.
Надписите на стелата дават и следа за произхода на библейската история с различните народи, впрегнати в строежа на кула до небесата и след това омесили езиците си. Клинописът гласи как царят "мобилизирал хора отвсякъде" за издигането на съоръжението. След превземането на Йерусалим през 586 г. пр. Хр. евреите попадат в плен във Вавилон и според историците виждат именно зикурата Етеменанки.