Скъсан ангренажен ремък заплашва собственика на автомобила от много скъпи ремонти, тъй като в този случай клапаните се срещат с буталата. Подобна неприятност може да сполети всеки шофьор -както собственикът, който доверява колата си на непроверени гаражни майстори, така и този, който сам ремонтира колата си, но не е съвсем наясно с тънкостите при смяната на ангренажен ремък. В крайна сметка никой не е застрахован от неприятности.
След изтичане на гаранцията за колата, много шофьори започват да я обслужват сами, тъй като по този начин ремонтите са много по-евтини. Или се обръщат към непрофесионалисти, купувайки резервни части на ниски цени. В последния случай често се случва т.нар. "майстори" да имат малко опит, или пък да са такива, които умишлено грешат, за да "осъдят" двигателя на скъп ремонт впоследствие.
Смяната на ангренажен ремък не изглежда непосилна задача, но всъщност не е и за лаици. Такава сложна и критична единица като ремъчното предаване на газоразпределителния механизъм лесно може да накара механика да допусне грешка. Например като пренатягане ремъка. В резултат на това консумативът ще работи с увеличено натоварване и може да се скъса само след 20 000 - 30 000 км. Не рядко се стига и т.нар. неправилно зацепване, което също не се отразява добре на мотора.
Друг проблем се крие в липсата на правилния инструмент. Факт е, че при смяна на ангренажния ремък, ролките също се сменят. Те се затягат с помощта на специален динамометричен ключ. Той позволява да се изчисли правилно силата, необходима за закрепване на ролковите опори. Ако работите без такъв инструмент, съществува риск от прекалено затягане или незатягане на гайките. В последните случаи това ще доведе до разхлабване на зъбните колела. По този начин ремъкът увисва и може да изскочи от ролките.