Стартирала през 2018 г., мисията Parker Solar Probe предостави на земната наука богата ценна информация за нашето Слънце, както и за втората планета от нашата система, Венера. Сондата вече е поставила няколко рекорда, прелитайки най-близкото разстояние до Слънцето (18,6 милиона км), достигайки най-бързата скорост (532 000 км / ч) за изкуствени обекти и предоставяйки на астрономите нови подробни снимки на Венера. Космическият кораб продължава своята ползотворна работа и непрекъснато предава нова информация за Слънцето и Венера на учените от НАСА.
Сега Parker е в орбита около слънцето и над Венера за трети път. На 11 юли 2020 г. сондата прелита на рекордно ниска надморска височина над повърхността на Венера, ненадвишаваща 833 км. Предвид донякъде избледнелия интерес към изучаването на Венера в сравнение с Марс, през последните десетилетия човечеството разполага с оскъдна информация за втората планета от Слънчевата система.
Преминавайки на рекордно ниска височина над повърхността на Венера, апаратът Parker, според учените, е успял да проникне в йоносферата и е получил първите данни, от много години, директно от орбитата на планетата.
Изследването на Венера е затруднено от наличието на високи температури на планетата и снимките от орбита няма да донесат голяма полза, тъй като повърхността на планетата е скрита от плътни облаци. На 11 юли обаче сондата Паркър записа необичаен нискочестотен радиосигнал, естествено генериран от планетарната йоносфера за 7 минути.
Подобни сигнали бяха записани по време на преминаването на автоматичната станция на НАСА „Галилей“ през йоносферата на спътниците на Юпитер. Този атмосферен слой се формира от йонизиращи атоми под въздействието на слънчевата радиация. В същото време йонният слой излъчва нискочестотни радиовълни, които, очевидно, Parker е уловил, летейки в непосредствена близост до Венера.
Данните, получени от Паркър, позволяват на учените да измерват дебелината на йонния слой на Венера, която се оказва почти 10 пъти по-малка от измерената през 1992 г. Тези данни подкрепят теорията, че венерианската йоносфера се променя значително през 11-годишния слънчев цикъл.