Миналата година, на 30 октомври, имаше сесия на Общинския съвет в Карлово, на която се предприеха действия за разработката на Подробен устройствен план (ПУП) за смяна предназначението на земята, на която се предвижда да бъде изграден този завод за барут. Въпросът е, че още от самото начало ние забелязахме нарушения на закона. Внесената докладна записка беше от изпълнителния директор на ВМЗ, а в същото време земята, на която се предвиждаше да бъде изграден заводът, не беше собственост на ВМЗ, а беше собственост отчасти на Министерството на околната среда и водите, а друга част – на Министерството на земеделието. В тази връзка ние още от самото начало атакувахме с жалба в Административния съд решението на Общинския съвет за изработката на ПУП, защото не бяха съобразени нашите мотиви. Така се стигна до инициативата от наша страна да събираме подписи за провеждането на местен референдум. Това обяви пред Лили Маринкова в студио „ФАКТИ“ и предаването „Разговор“ Кръстьо Врачев, депутат от „Възраждане“.
„Имаше обаче две подписки за референдум. Едната беше на инициативен комитет от „Възраждане“, на който аз бях председател. Общинският съветник от Карлово Петя Кирова също беше в инициативния комитет, както и други хора. Те имаха твърда гражданска позиция и искаха хората да бъдат питани и да се произнесат желаят ли, или не желаят такова мръсно производство на територията на община Карлово. Нека не забравяме, че това е Розовата долина и това е регион с изключително световно значение – както за българската маслодайна роза и розовото масло, така и за производителите на храни, които развиват бизнес там“, добави гостът.
„В тази връзка първоначално ние събрахме 6090 подписа, но до приключването имаше паралелна подписка, която започна да върви, организирана от партия, която вече не е в парламента. Не мога да кажа, че тя беше много законосъобразна, защото не отговаряше на някои изисквания – включително как трябва да изглежда бланката, на която се събират подписите, както и липсата на мотиви към тяхната подписка. Това обърка хората, защото буквално всеки трети или четвърти човек, който се разписваше при нас, казваше: „Аз вече съм се подписал“. Но понеже не бяхме сигурни дали се е подписал в нашата или в другата подписка, молехме хората да се подписват отново. Извърши се нещо като саботаж“, обясни още Кръстьо Врачев.
Още от разговора вижте във ВИДЕОТО.