Експерти от шест европейски държави обмениха опит в постигането на брачно равенство по време на международната конференция „Признаване на правата на еднополови двойки, сключили брак или съжителство в ЕС” в София. Сред темите на конференцията бяха приложението на Директивата за свободно движение по отношение на еднополови двойки в ЕС, законодателните и институционалните пречки пред въвеждането на брачно равенство в България и други европейски държави, както и ролята на неправителствения сектор, политиците, активистите и институциите. Фокус бе поставен върху правата на пребиваващите в България еднополови двойки с официално признат брак или съжителство в друга страна-члена на Европейския съюз.
Разговор с М. Грифит и Симеон Василев в студиото на ФАКТИ гледайте тук:
„На фона на истерията около неразбраното понятие „джендър” и опозицията срещу Истанбулската конференцията, е важно да имаме платформа, на която да говорим разумно и смислено по темата за еднополовите бракове и постигането на равни права за всички български и европейски граждани“, сподели Лилия Драгоева от Центъра за изследване на демокрацията по време на откриването на конференцията.
Чуждестранният опит
Мънайни Грифит е отдадена социална активистка с над 20 години опит в сферите на застъпничеството, правото и социалната справедливост. В момента е директор на Belong To Youth Services, националната организация за ЛГБТИ млади хора на Ирландия. След повече от 10 години работа като директор на „Брачно равенство“ – организация, която се бори за постигане на равенство за еднополовите двойки в Ирландия, Мънайни ясно разбира сегашните нужди и предизвикателства на ЛГБТ общността в Ирландия и приликите с България.
„Кампанията за постигане на еднакви права за всички двойки в Ирландия отне повече от 10 години и все още продължава. Процесът стъпва върху множество анализи, доклади, правни становища, подкрепа от страна на гей общността, кампании в медиите, активна работа с политици. Целта ни винаги е била постигането на равенството, независимо от негативните реакции и коментари, но все още има път за изминаване. Моят съвет към българската страна в постигането на равенство е да гледа на това като на маратон, а не спринт – заедно постигаме повече“, разказва Мънайни Грифит.
Габи Калейа е ръководител на ЛГБТИ консултативния съвет към Министерство на европейските отношения и равенството в Малта. Занимава се с обществени кампании, обучение, повишаване на осведомеността и подкрепа за ЛГБТИ общността от 2003 г. насам. Допринесла е и за разработването на два законопроекта, свързани с полова идентичност, полово изразяване и сексуални характеристики.
„Малта е най-малката страна-член на Европейския съюз, но днес може да се похвали с правителство, което работи активно и целенасочено за постигането на пълно равенство за своите ЛГБТИ граждани, като е постигнала почти пълен успех в тази област“, разказа Габи Калейа. Страната е на първо място от 28 държави-членки на Европейския съюз в най-голямата класация за гей права в Европа – Rainbow Index. През 2018 г. Малта отбелязва резултат от 94% ефективност в своята правна рамка към ЛГБТИ хора. В същата класация България е на 24 място с резултат от 24%.
Подробности за проваления референдум за изменение на конституционната дефиниция за семейство, целяща да отхвърли еднополовите двойки в Румъния и победата по делото Коман, разказа Теодора Росети-Йон-Ротару. Тя е активистка за човешки права, фокусирана върху ЛГБТИ равенството в румънската организация ACCEPT.
„Адриан Коман, румънски гражданин и гражданин на ЕС, сключва брак с Робърт Хамилтън в Брюксел, Белгия, през 2010 г. Две години по-късно Коман и Хамилтън решават да се установят в Румъния, но румънските власти отказват да разрешат продължителното пребиваване на Хамилтън в качеството му на съпруг на Коман. През 2013 г. Коман и Хамилтън завеждат дело за дискриминация и нарушаване на правата на Коман като гражданин на ЕС. Те претендират също, че отказът да се разреши пребиваване на Хамилтън представлява нарушение на румънската Конституция, доколкото непризнаването на сключен в чужбина брак между лица от един и същ пол засяга правото на личен и семеен живот, както и принципа на равенство на гражданите пред закона. В началото на юни Съдът на Европейския съюз отсъди в тяхна полза“, дава подробности Теодора Росети-Йон-Ротару.
Българските аспекти на казуса
„През 2001 г. Холандия става първата страна в света, узаконила брачното равенство за еднополови двойки. Това създава прецедент, последван от десетки други страни. Днес на брачно равенство се радват жителите на повечето държави в ЕС, но в България то остава все още мит. Тази разлика, обаче, не следва да се отразява на качеството на живот на еднополовите двойки, които според Директивата за свободно движение имат право да пътуват и да се установяват във всички държави от ЕС заедно със своите семейства“, сподели Лилия Драгоева от Центъра за изследване на демокрацията по време на откриването на конференцията.
Драгоева представи резултати от първото проучване сред еднополови двойки с признат брак или съжителство в друга страна-членка на ЕС, по темата за трудностите, които срещат при престоя си в България. Когато правят сравнение между живота си в чужбина и в България, двойките споделят, че никое от правата им на съпрузи и партньори, които имат в други държави, не им се признава в България. Това включва право на пребиваване, упражняване на родителски права, имуществено право и право на наследяване. Анкетираните семейства свързват България със силно изразено чувство на несправедливост, поради системната дискриминация от страна на институциите, и негативната обществена нагласа и стигма към еднополовите връзки.
В България вече възникват казуси по темата. По-рано през годината Административният съд в София отсъди в полза на правото на пребиваване на съпружеска хомосексуална двойка в България, на която Дирекция „Миграция“ към МВР отказа право на пребиваване, позовавайки се на определението на „брак“ в Конституцията на РБ, а именно като „съюз, сключен между мъж и жена“. Казусът е на семейна двойка, в която единият член е гражданка на Австралия, а другият - на Франция. Според Директивата за свободно движение и скорошната практика на Съда на Европейския съюз по решението „Коман“ - Coman, C-673/16, австралийката би трябвало да получи от българските власти позволение за пребиваване в България, тъй като упражнява правото си на свободно движение като член на семейството на гражданин на ЕС. Въпреки че решението на Административен съд - София-град е в съответствие със решението на Съда на Европейския съюз, то беше обжалвано от страна на Дирекция „Миграция“ към МВР неправомерно и в нарушение на задължителното Право на ЕС и решение на Съда.
„Съдът на Европейския съюз е постановил, че държавите членки на Съюза са обвързани да зачитат сключените в други държави бракове между лица от един и същи пол, за да защитят основните им права на свободно движение и на неприкосновеност на личния и семейния живот като граждани на ЕС. Отказът на България да признаят тази обществена и правна реалност поставя логични въпроси: доколко у нас съществува ефективна защита на правата на човека и в каква точно посока се развиват те“, прави анализ на европейската правна рамка доц. Христо Христев, преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“.