Като национален доставчик на услуги се регистрираме, не участваме в обществена поръчка, минаваме и някои други процедури, но след това нямаше желание от страна АПИ да се подпише договор. Тогава включихме в комуникацията си с агенцията европейските институции и когато направихме това АПИ реши, че ще подпише договор с нас, за да спази наредбата. Тогава смятахме, че с това е дошъл края на 6-месечните ни мъки в регистрационния процес. Тогава обаче единственият ход на агенцията, за да ни спре да продаваме ел. винетки с нашето мобилно приложение, беше да не ни даде достъп до системата и да ни прекрати договора без причини. Това обясни в студиото на ФАКТИ Лиляна Деянова от "Телетол".
"Чисто технически след 2019 г. процедурата е такава, че този процес е регистрационен. Това означава две седмици, при нас отне 6 месеца и когато дойде моментът, както е по закон, ние да започнем работа, нормалната процедура е АПИ да предостави достъп до електронната си система, ние да се свържем, да тестваме и след като сме готови с тестовете, да предоставим работещото решение. При нас обаче повече от 45 дни (през това време изпращаме молби, ходим на място в агенцията) от АПИ ни казват, че още нямат достъп до нея и не могат и на нас да предоставят. В един момент видяхме прессъобщение, че сме с прекратен договор, без да бъдем официално уведомени за това. Оказа се, че действително агенцията е решила да прекрати договора с писмо, а не с административен акт. След това АПИ започна обратна връзка към медиите, като твърди, че нашата система не е съвместима. Ние от март имаме готова система, която агенцията никога не е виждала", обясни Мартин Димитров - другият основател на "Телетол".
"Агенцията е канена няколко пъти да удостовери дали нашата система е съвместима или не. Ние искахме на такава среща да получим и самите данни за достъп, защото те отказват да ни ги дадат. С други думи, ако ние започнем да продаваме винетки с нашето приложение, ние трябва да можем да ги отчитаме към държавата. Това е връзката между нашата система и централната система на агенцията, но такава връзка т.к. не ни е предоставена, то ние сме възпрепятствани и то, твърдим, умишлено, това да започнем работа.
Това ни е бизнесът - да правим мобилни приложения. Видяхме легитимен начин да стартираме бизнес в тази сфера, защото имаме опит. На нас много хора ни казаха "Хора, защо се занимавате с това, никой няма да Ви допусне", но ние не вярвахме, защото това не е обществена поръчка. Това е регистрационен режим, не би трябвало държавата, връзките, които имаш или който и да е до теб или срещу теб да може да спре такъв режим. Това за нас е показателно как в бъдеще може да се стигне дотам държавата да те ограничи да си регистрираш фирма, това е следващата стъпка", каза Лиляна Деянова.
"Някакви основи на тоталитаризъм, в който ти казват "ти можеш да имаш фирма, с която да продаваш, ти не можеш", допълни Димитров.
"В момента държавата няма контрол върху средствата, които се събират от българските граждани и би трябвало да влизат в бюджета", каза Деянова.
"Срещата с главния прокурор беше формална, потвърдиха, че в сигнала ни има доста обстоятелства за криминални проявления. Шест месеца МРРБ не иска да ни чуе, ние се опитваме да им покажем една огромна дупка, която забелязахме в тол системата. Уведомихме Националното тол управление, АПИ„ МРРБ, Прокуратурата, МФ, кого още трябва да уведомим, за да може държавата да влезе и да коригира въпросната дупка.
Тол системата, която не е завършена, не е собственост на държавата в момента, държавата няма достъп до собствената си тол система", каза Димитров.
"Тол таксите и ел. винетки са части от общата тол система. Винетките стартираха в началото на годината, което означава, че системата е започнала да работи и тази част трябва да е в ръцете на Пътната агенция, държавата трябва да оперира системата. Това, което ние имаме като документи и като официална кореспонденция с АПИ е, че до момента тази система е в ръцете на изпълнителя - една австрийска фирма - "Капш", коментира Деянова.
"Не само, че е в нейните ръце, но тя има и пълния контрол върху нея. Представете си, че Пътната агенция е клиент на собствената си система. Няма никаква отчетност, а държавата плаща 180 млн. лева, за да бъде разработена такава система и тя да е нейна собственост, да бъдат обучени 500 служители, на които всички ние им плащаме заплати, държавата трябва да има капацитет да използва продукта си", коментира Димитров.
Преди две седмици "Телетол" са започнали процедура в ЕК, която е за нарушение на европейското право.
"Имаме пряко нарушаване на европейското право, както и незаконно опериране на практика на системата в момента, което смятаме, че ще бъде основание сега ЕК да стартира оценка на тази ситуация. В момента те изследват обстоятелствата дали има нарушения на това решение. Такива има, те ни го казаха, просто има един административен процес и при тях. Те могат да изпратят нареждане и ако държавата не го изпълни, ЕК ще заведе дело в Европейския съд. Той е доста влиятелен, успя да спре тол системата в Германия", каза основателите на "Телетол".
Целия разговор с Лиляна Деянова и Мартин Димитров гледайте във видеото: