„Откритието е значително, макар и ако го поставим в контекст, да не е от големите, които се откриват по света или в други региони. За Черно море безспорно е от големите“.
Това каза Трайчо Трайков по повод находката на природен газ в Черно море пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
„То е в западната част на Черно море, на една много голяма дълбочина – ултра дълбока локация над 3500 метра дълбочина, което води след себе си сложности от технически характер“, добави той.
„Нормално е от откритието до стигането на газа до пазара минават около 6-7 години“, каза Трайков. Лили Маринкова посочи, че турският президент говори за стигането на газа до пазара през 2023 година, а Трайков уточни: „Ердоган има право да надува фанфарите, защото Турция от гледна точка на своето енергийно потребление е изключително зависима. Тя внася над 98% от количествата газ, който потребява, но от различни източници. Те нямат проблем с диверсификацията, имат проблем с това, че всичко е внос и плащат голяма енергийна сметка по тази причина. 320 милиарда кубически метра не са въобще малко количество. За нас това би означавало потреблението ни за сто години. За Турция – 6-7 години, но въпреки това е съществено количество. Освен това за Ердоган има още един аспект. За него – затова започнах със зависимостта от внос, това е карта в преговорите с доставчиците Русия, Иран, Азербайджан“.
На въпроса на Лили Маринкова каква би могла да е реакцията на Русия, Трайков отговори: “Реакцията, която Турция търси е търговски отстъпки при доставката на руски газ, защото ако това находище влезе в оборот през 2023 година, което може би е прекалено оптимистичен период, но то поставя голяма въпросителна над втората тръба на „Турски поток“ въобще. Ердоган вероятно ще постигне намаление на цената, по която доставя (природен газ) от Русия“.
Лили Маринкова припомни за изказванията на Бойко Борисов от 2013 година, че изследванията в Черно море винаги са възобновявани от ГЕРБ и спирани след тяхното управление. На въпроса какво знаем към момента за проучванията в нашата акватория, Трайков отговори: „Проучванията в нашата икономическа зона засега не оправдават очакванията, но беше полезно да ги има. Когато аз бях министър, бяха задвижени тези процедури. Трябва да има и още, тъй като България не разполага със собствени възможности за проучване, както Турция, ние нямаме такъв кораб. Дори и да притежаваме, самият процес е много скъп. Компаниите, които спечелиха разрешенията за проучване в българската зона досега са похарчили стотици милиони. Те са два международни консорциума от компании с голям опит в областта. Засега за съжаление не постигат успех“.
На въпроса откъде идва българския оптимизъм за находище на природен газ в Черно море, Трайков отговори: „Аз съм склонен да вярвам, че в предишните десетилетия Съветския съюз и Русия ако не са пречили активно, то по никакъв начин не са окуражавали тези проучвания, а нашите съседи намират количества. Румъния намери съвсем близо до северния ни шелф, където търсим, а пък Турция до южния, така че очевидно има. Геоложката структура е подходяща, компаниите проявяват интерес, а не са компании, които си дават парите на вятъра“.
Лили Маринкова коментира, че допуска Борисов да се страхува да продължава с проучванията заради неприятностите, които и без друго има с енергийните си проекти. Трайков отговори, че „има редица други по-перспективни начини за подобряване на нашата енергийна ситуация“. „Проучванията са едно на ръка. Много по-важни са различните източници за доставка, били те и небългарските. Там е големият проблем. Ето например вчерашната новина за подписването на участието на България като акционер с 20% в плаващия терминал за втечнен газ до Александруполис. За първи път официален документ по темата беше подписан, когато аз бях министър и по моя и на гръцкия колега инициатива между Българския енергиен холдинг и гръцката газова компания. Това беше преди близо 10 години. По същия начин и българо-гръцката газова връзка. Някой път ще напиша много дебела книга - учебник по това как може да се пречи на един газов проект“, допълни той.
На въпроса кой е пречел на този проект, Трайков отговори: „Още като започнете от това, че самата идея за такава връзка възниква през 2009 година, когато Русия просто спря, врътна кранчето и януари месец на минус 20 градуса останахме без газ. Тогава Европейската комисия, тази тема попадна силно в радара ѝ и бяха отпуснати средства за такава връзка. След това месеци наред нищо не се случваше. Когато аз се запознах с документите вече като член на правителството, видях едно акционерно споразумение, което беше така написано, че да блокира на практика по безброй начини възможността за взимане на решение и за придвижване на проекта. Тогава се смени правителството в Гърция и успяхме почти по чудо да променим документите, така че реално да се отвори възможността“.
След като Лили Маринкова настоя да разбере кой се е намесвал, Трайков отговори: „На Балканския полуостров, където и да боцнете, изскача „Газпром“.
Относно покупката на 20% от терминала за втечнен газ до Александрополис, Трайков каза: „Проектът е много перспективен. На всичко отгоре - вижте мащабите на финансирането. Целият този терминал ще струва 150 милиона евро, 300 милиона лева. Участието на България ще е 20%, около 60 милиона лева, което е един процент от това, което плащаме, за да построим газопровод на „Газпром“ със собствени пари през България“.
В студиото на ФАКТИ Трайчо Трайков коментира още оставката на шефа на Българския енергиен холдинг Жаклен Коен. „В държавната администрация и в държавните компании, въобще в държавната индустрия в различни браншове има един доста малък набор от хора, които се въртят на различни позиции. Тактически биват изтеглени, след това наново биват вмъквани в някакъв момент, в който се прецени, че хората са забравили за предишната издънка и могат да свършат работа. Такива случаи има не един“, каза Трайков.
Лили Маринкова изрази мнение, че обяснението на енергийния министър Теменужка Петкова за тази оставка, а както и за "студения резерв" е поредният ѝ отговор, който не казва нищо. „В по-специализирани или сложни за обяснение и разбиране теми винаги може да се вмъкне нещо частично вярно, за да се обоснове погрешна теза. В случая вярната част е, че "студеният резерв" като такъв термин от 20. век няма бъдеще, няма да има „студен резерв“. Вече се говори за управление на капацитети. Тоест една централа, която може да се включи и да произвежда електроенергия трябва да има също толкова права да участва на пазара, колкото примерно компания, която управлява климатичните системи на 20 мола.
Тази компания може така да изключва климатичните системи през определени периоди, че това да не се забелязва от хората, които са в тези сгради, а в същото време да се освобождава толкова енергия, колкото една централа би произвела, ако се включи в този момент. В тази система различните производители или потребители на енергия имат равни права, за да представят най-евтиното, изгодно за пазара решение. Това е европейската система за капацитет, която България изключително бавно въвежда. Вече трябваше да съществува“, каза Трайков.
На въпроса дали Борисов взима своята благодат и наказва Ахмед Доган с решението си за „студения резерв“, Трайков отговори: „Очевидно е, че изглеждаше много фотогенично в този момент да прекратиш договор на Доган. То послужи за тази цел“.
Относно това дали България трябва да промени стратегията си в Черно море, Трайков коментира: „Стратегията не, тя е правилна - това, което е започнало с отдаването на площи в българските териториални води за проучване. По-скоро мисля, че трябва да разширим проучванията и в сушата на територията на България. За съжаление България вече не разполага с – беше приватизирано преди години, предприятието за проучване на нефт и газ. Самата приватизация не е проблем, разбира се, но попадна при неподходящи хора. Едни варненци, които не го развиха, не го направиха, просто го закопаха. Но дори и това не е фатален проблем, стига България да има последователна целенасочена политика да продължава с тези изследвания“.
На въпроса на Лили Маринкова дали проблемите на Трайков с прокуратурата въпреки оправдателната му присъда продължават, той отговори: „Да, и с прокуратурата, и с присъдружни организации като КПКОНПИ. По-скоро парадоксът в случая е, че аз съм оправдан по обвинението, заради което КПКОНПИ ми запорира имуществото. Въпреки че съдът се е произнесъл, че обвинението не е вярно, не е правилно и съм оправдан, КПКОНПИ продължава да държи запорите. В тази връзка имаше едно тълкувателно решение на ВКС преди време, които скъсаха тази зависимост и казаха, че когато човекът е оправдан, тогава трябва и КПКОНПИ да спре да се занимава с него. Логично, но след това парламентарното мнозинство по инициатива на сегашния министър Данаил Кирилов, мисля, че тогава още беше депутат, за два дена промени и пренаписа закона, така че това да продължи да бъде възможно“.
На финала Лили Маринкова коментира, че Трайков е познал вкуса на политическото отмъщение чрез Прокуратурата. „Не, аз и много скоро след като се ангажирах политически разбрах, че никое действие, насочено срещу интереси, които не са в синхрон с интересите на хората, на държавата като цяло, не остава без последствие, но смятам, че е задължение на всеки отговорен политик да поема тези последствия. Просто те продължиха много след излизането ми от ролята на управленска позиция под най-различни форми. Това мисля, че е доста омерзително“, отговори Трайчо Трайков.
Целия разговор можете да изгледате във видеото: