В сегашния парламент има консенсус: никой не повдига темата за КТБ, всички се правят на умрели лисици. Още в началото ние поискахме международно разследване, дори беше направено предварително проучване. Тогава ГЕРБ, БСП и ДПС заедно казаха, че няма нужда от това, те щели да проверят и проследят парите и заметоха темата. Те спряха целенасочено международно разследване за КТБ. По света при подобни случаи почти навсякъде взеха такива фирми, които проследяват парите, проследяват замесените лица и договорът с тях е следният: колкото повече върнете, толкова повече ще получите. Това заяви в студиото на ФАКТИ икономистът Мартин Димитров във връзка със застоя на делото в Специализирания наказателен съд.
"Много е важно да не преставаме да натискаме по тази тема, защото наистина ще бъде заметена. Един депутат няма който да е попитал колко пари са събрани или върнати", допълни адв. Петър Славов.
Димитров прогнозира, че страните, които са наели фирми за разследване ще се справят два пъти по-добре и ще върнат два пъти повече пари.
"При нас беше приет един депесарски закон за КТБ, за който твърдяха, че само по него ще върнат 1,4 млрд. лева. Започнахме да питаме там какви са резултатите, включително и през съдебни дела, те спряха да отговарят. Преди това съобщиха, че по него за 6 месеца са събрани 5 млн. лева. Друг е въпросът този закон чии други интереси обслужи, защото той създаде и други проблеми, определени лица се оказаха с привилегии по отношение на сделки, които синдиците не атакуваха по някакви причини, а атакуваха други и ги развалиха. Цялото статукво по темата "КТБ" искат тотално забравяне", казаха те.
"Наши законодателни промени включиха проверка на лицата, които са имали т. нар. "привилегировани депозити" в КТБ или са ползвали необезпечени кредити или са правили тези цесии при прихващания, които излязоха веднага при прилагането на специалния надзор и се оказа, че не малка част са лица, свързани с Държавна сигурност (ДС), лица, които са оповестявани вече от Комисията по досиетата. Не малка част са имали отношение 1996-1997 г. към онези фалити на банки, когато пак бяха източени банки от лица, близки до агентурния апарат на ДС. Ако позволим да се забрави това, почти сигурно ще се повтори отново", каза Славов.
"Трябва да се потърси отговорност на някои членове на ЦИК, включително да им се поиска оставката от органа, който ги е избирал. В условията на здравна пандемия умните държави въведоха гласуване по пощата или дистанционно електронно гласуване. България не направи нито едното, нито другото, защото се цели ниска активност на изборите. Преди 5 г. внесохме закона за дистанционно гласуване, 5 г. имаше време ЦИК да проверява, да прави тестове, да го развива този въпрос и го докарахме до ситуация да няма електронно гласуване", коментираха те.
Те припомниха, че закона за е-гласуването беше премахнат от депутатите през 2019 г. със съдействието на членове на ЦИК. Според тях властта се страхува от висока изборна активност, особено от вота от чужбина, който може да обърка сметките на статуквото за възпроизвеждане в следващ парламент.
Целия разговор с Мартин Димитров и Петър Славов гледайте във видеото: