„Имаше един много популярен лозунг: „Без Ленин, по ленински“. Това, което се случва е много показателно, защото есента на 1917 година – току пред революцията, когато Чхеидзе казва, че в тази обстановка, при това разпределение на силите, в Русия няма партия, която може да управлява. Скача Ленин и казва: „Има такава партия!“. Всъщност сме в сходна ситуация – партия, която на практика е в малцинство. За нея са гласували не повече от 10% от хората, които имат право на глас“. Това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ проф. Иван Илчев, историк и бивш ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„В България е имало случаи, когато са управлявали партии, които не са събирали мнозинство. Те обаче винаги са управлявали в коалиция. Аз не се сещам в България да е управлявала самостоятелно и да е предявявала претенции да управлява самостоятелно партия, която на практика е малцинство“, каза още той.
„Опитът ще зависи не толкова от това какво биха спечелили другите партии, колкото от това какво биха загубили другите партии, ако този опит пропадне. Струва ми се, че те може и да подкрепят едно такова правителство от страх на принципа на българската поговорка „ела зло, че без тебе по-зло!“, допълни проф. Илчев.
След въпрос на Лили Маринкова за докторантурата на предложения за премиер Пламен Николов, проф. Илчев каза: „Хората, които искат да го изкарат на преден план, вместо да изпишат вежди, ще извадят очи. Казват, че той е доктор по философия, икономика и право. Въпросът е, че в българска държавна номенклатура такова животно няма. Има доктор по философия и край. Другото са докторски програми, в които е напълно вероятно той да е участвал, но те не са част от тази титла“. „Самата тема за дисертацията му, доколкото видях, е строго ограничена във философията. Няма нищо общо с икономиката, няма нищо общо с политиката“, допълни той.
„При министрите в последните правителства безброй специализации бяха изкарани като образователни нива. Изкарам например един месец в някой американски университет и ето – той е учил в този университет. Хубаво, учил е, но това в крайна сметка е един месец. Звучи красиво (…), но по този начин се украсяват кандидатите за министри, което е смешно“, каза още проф. Илчев.
На въпроса на Лили Маринкова дали би простил гафа, който Пламен Николов допусна, демонстрирайки непознаване кой точно е Преспанския договор (б.р. договор между Северна Македония и Гърция, не между РСМ и България), проф. Илчев отговори: „Не бих простил на хората, които са го подготвяли. Чел съм достатъчно книги, в които се разказва как се готвят например кандидатите за американския Конгрес или Сенат, как около тях се формират групи от специалисти, които в продължение на няколко месеца ги тъпчат със знания за това, с което ще работят, ако ги изберат. Не зная дали са тъпкали Пламен Николов със знания, но очевидно не са успели да го научат каква е същността на взаимоотношенията между България и РСМ и какво е мястото на тези взаимоотношения в европейските взаимоотношения. Гафът е действително голям“.
След това проф. Илчев разказа лична история – съпругата му дълги години работила в сферата на авторското право, с нейно участие била основана и агенция, която се занимавала с авторско право. „Една вечер съпругата ми се прибира поразена и казва: „Знаеш ли, тези двамата дойдоха (б.р. Слави Трифонов и Камен Воденичаров) при нас и казаха – „дайте да основаваме политическа партия, вие двечките ще ни станете юридически консултанти“. С други дума тази мисъл е зреела у Слави Трифонов и Камен Воденичаров още преди 25 години в средата на 90-те“, разказа той.
Относно това дали е възможно медийната власт да се модифицира в политическа, проф. Илчев каза: „Това е възможно и е ставало. Стана и в Италия, стана и в Украйна, стана някога и в Аржентина. Не че не се е случвало. Това, което обаче ме поразява е, че до момента в обкръжението на новата политическа партия не съм видял хора, които да ми направят интелектуално впечатление. Това са хора на много средно ниво. Заместникът на Слави (б.р.: има предвид Тошко Йорданов), който в момента движи основата, той е студент от нашия факултет. (б.р.: Историческия факултет на СУ) Завършил в Класическата гимназия (б.р.: НГДЕК). Аз не съм му преподавал, бил съм вероятно някъде в чужбина, когато той е следвал. Колегите, които го познават, меко казано нямат чувството, че той е Месията, който може да изтегли България от тази ситуация“.
На въпроса какво смята за тезата, че „специални хора“ стоят зад ИТН и са амбицирани да бламират потенциално обединяване между „партиите на промяната“, проф. Иван Илчев отговори: „Партиите на промяната сами направиха достатъчно, че да не се обединят. Аз съм противник на конспиративните теории, но действително на няколко пъти през живота си съм имал случая да бъда в компанията на хора, които смятаха, че там е даден прерогативът да решават какво ще става с България. Перспективата хич не е обнадеждаваща. Това са хора, които действително имат влияние – имат икономическо влияние, имат политическо влияние, някои от тях са много интелигентни, много по-интелигентни от тези, които ни представят в момента за бъдещи управници на България. Те предпочитат да действат задкулисно.
„Когато човек влезе в политиката, много бързо набира собствена власт, собствен антураж, собствени клакьори“, подчерта също той. „Много хора имат нужда някой да ги хвали и се поддават“, допълни проф. Илчев.
„Не зная какво ще стане. Ситуацията е много неясна, много мътна. Според мен ще се стигне до едно много неприятно споразумение – компромис. По определение компромисът е решение, от което не е доволен никой. Основната задача сега е да не допуснат Бойко Борисов да се върне“, коментира бившият ректор на СУ.
„Тъй като говорим за интелигентни и неинтелигентни, аз например винаги съм се учудвал, или поне през последните години се учудвам, че около Бойко Борисов има поне няколко, не много, но няколко интелигентни човека, например Томислав Дончев. Какво принуждава този човек, извинявам се за думата, да слугува на човек, който очевидно интелектуално е много по-ниско от него? Ако си свободен човек, това не трябва да го правиш“, констатира проф. Иван Илчев.
„В последните дни хората на Слави Трифонов ми се струва, че негласно дават да се разбере, че има мегдан за споразумение и с поне някои хора от ГЕРБ. Лошото е, че разговорите вървят на тъмно и колкото и медиите да се стараят, не могат да научат всичко“, вмета той.
Той даде своя коментар и за работата на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, в конкретика за опитите му да разбие установения модел от Борисов: „Николай Хайтов в класическия си разказ „Мъжки времена“ казваше: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“. Бойко Рашков очевидно имаше подобни желания, но той е спъван от закона. И тъй като за разлика от някои от своите противници той знае какъв е законът, няма как да го прекрачи в този момент. За това ми се струва, че много от действията му в последните два месеца приличаха на тренировките на боксьорите, които се бият със сянка - нападат, отстъпват, сянката напада и те отстъпват. Очевидно това е посоката, в която трябва да се върви. Бих казал и че българските олигарси са се бетонирали много здраво с едни закони, които трябва да се променят, за да може действително да се реагира срещу тях“.
„Сигурността на страната, бъдещето на страната е единствено науката и образованието. В науката и образованието ние сме на последно място, и то не само в Европейския съюз“, отбеляза със съжаление бившият ректор на Софийския университет.
„За приложението на науката в стопанството, знаете ли каква е разликата между Израел и България? Израел на глава от населението годишно влага 1890 евро, ние влагаме 110 евро. 18 пъти е разликата. Как да се сражаваш с това? Това е все едно мен не само да ме сложат срещу Касиус Клей (Мохамед Али) на боксов мач, но и да ми завържат дясната ръка отзад и да кажат, че можем да се състезаваме в равни условия. Не става така“, даде показателен пример за неглижирането на науката в България проф. Иван Илчев към края на участието си.
Целия разговор можете да изгледате във видеото:
И двете партии, ИТН и ГЕРБ, обещаха на избирателите си мажоритарен вот и получиха общо 128 депутата. Сега ще изпълнят ли обещанието си? Линк към резултатите