След петмесечно прекъсване преговорите за ядрената програма на Иран бяха подновени във Виена. Проведоха се между 29 ноември и 3 декември, но сякаш стигнаха до задънена улица. Каква е гледната точка на Иран и ще се изгладят ли различията в студиото на ФАКТИ беше Н. Пр. г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България.
- Защо се провалят преговорите във Виена? Чия е отговорността?
Твърде рано е за оценка на резултата от преговорите във Виена. Това бе първият кръг от преговори, проведени от новото правителство на Ислямска република Иран, и като се има предвид неразрешените задънени ситуации в шестия кръг, предварително бе ясно, че няма да се постигне окончателен резултат в този кръг от преговори.
Никога не трябва да забравяме, че Съединените щати са основната причина за настоящата ситуация. Не Иран напусна СВПД, а Съединените щати. Съединените щати решиха да прекратят участието си в СВПД, като нарушиха ангажиментите си, напуснаха масата за преговори и наложиха отново санкции и дори наложиха нови санкции на Иран. Следователно, ако тяхната политика е да съживят СВПД, те определено трябва да премахнат санкциите и да се върнат към пълно придържане към плана.
- Как си обяснявате оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение през 2018 г.?
За да разберем причините за излизането на САЩ от ядрената сделка по времето на Тръмп, е достатъчно да погледнем принципите на външната политика на Тръмп. Тръмп вярваше в едностранчива, ориентирана към интереси външна политика с игра на логика с нулев сбор (печалба-загуба) и един вид егоцентрична стратегия. Липсата на вяра в мултилатерализма и вярата в намаляването на външнополитическите ангажименти и оттеглянето от много обвързващи договори, насочени към възстановяване на едностранния суверенитет, изиграха важна роля във външната политика на Тръмп. При Тръмп Съединените щати се оттеглиха от много важни международни споразумения под предлог, че са от малка полза за Съединените щати, включително Транстихоокеанския пакт, Парижкото споразумение за изменението на климата, НАФТА, ЮНЕСКО и накрая СВПД. Той имаше външнотърговски подход към международните договори.
Като цяло, ако искаме да обясним с една дума причината за изтеглянето на САЩ от СВПД, това е думата „екстравагантност“. Тръмп смята, че ядрената сделка носи повече ползи за Иран, отколкото за Съединените щати. Поради това се опита едностранно да попречи на Иран да се ползва от своите права и привилегии, разрешени от СВПД и Резолюция 2231 на Съвета за сигурност на ООН. В същото време той се опита да поиска повече отстъпки от Иран с екстравагантен подход.
- Има ли признаци, че администрацията на Байдън иска да върне САЩ в споразумението?
Въпреки предизборните обещания на Байдън да се върне в СВПД, фактите и практическата политика на САЩ не казват това. В администрацията на Байдън не само всички незаконни и едностранни санкции при Тръмп останаха в сила, но и политиката на налагане на санкции срещу Иран продължи. Ако Съединените щати наистина искат да съживят СВПД и да се върнат към него e достатъчно просто да се върне към изпълнението на задълженията си по СВПД. Ако политиката им е да съживят СВПД, те определено трябва да премахнат санкциите като неразделна част от СВПД и да се върнат към пълнoто си придържане към плана.
- Изпълняваше ли Иран своите задължения по сделката? Обогатява ли страната Ви уран за военни цели?
Според многобройни доклади на Международната агенция за атомна енергия, Иран, за разлика от Съединените щати и европейските страни, е напълно отдаден на задълженията си след споразумението. Дори след незаконното оттегляне на Съединените щати и наложените санкции, Иран добросъвестно отказа да предприеме ответни мерки и по искане на останалите членове на СВПД и Европейския съюз като координатори на ядреното споразумение, не прибягна до преустановяване на ангажиментите и задълженията си по СВПД за да могат другите членове на СВПД по този начин да компенсира негативните условия, произтичащи от оттеглянето на Съединените щати. Въпреки това, предвид продължилата неконструктивна ситуация и след година на стратегическо търпение, поради увеличаването на санкциите на САЩ и неспазването на ангажиментите от трите европейски държави, Иран нямаше друг избор, освен да се съобрази с членове 26 и 36 от СВПД за постигане на своите права и от 08.05.2019 г. поетапно преустанови изпълнението на част от задълженията си.
Ядрените оръжия и използването на обогатен уран за военни цели e забранено и няма никакво място в отбранителната и възпиращата доктрина на Ислямска република Иран. Ислямска република Иран, колкото е ангажирана с неотклоняването си от мирната си ядрена програма, толкова е ангажирана и с опазването на постиженията на своите учени и мирната си ядрена индустрия и въпреки незаконните и нечовешки санкции, ИРАН няма да спре цялостния растеж в областта на индустрията, търговията, мореплаването, космически науки, отбраната, науката и технологиите, и увеличаване на икономическия растеж и т.н.
- Какъв ще е отговорът на Иран към Израел, която призова за незабавно прекратяване на преговорите?
С напредването на преговорите във Виена израелският режим отново показа истинското си лице и призова за незабавно спиране на разговорите. Естествено е, че ционисткият режим не е доволен от подобна ситуация. Режим, основан на война, напрежение и терор, винаги е мразел диалога.
Режим със стотици ядрени бойни глави, който отказва да се присъедини към ДНЯО (договора за неразпространение на ядрено оръжие) и се противопоставя на безядрен Близък изток, не е в състояние и позиция да коментира този въпрос.
- Има ли оптимизъм, че въпреки различията, преговорите ще имат благополучен финал?
Ние сме оптимисти за бъдещето и успеха на преговорите поради нашата сериозна решимост и логичния подход, който възприехме в преговорите, но не бързаме да вярваме, защото нямаме доверие на отсрещната страна. Ясно е, че преговорите и споразуменията са за тези, които противоречия помежду си и не е така, че всички спорове ще бъдат разрешени и е ясно, че всеки сяда на масата за преговори въз основа на собствените си интереси.
"Иран и България"
- Как оценявате отношенията между страните ни?
Новата година съвпада със 125-ата годишнина от установяването на официални дипломатически отношения между Иран и България. Числото 125 показва добре, че официалните отношения между двете страни са исторически и дългогодишни. Дори културните и неформални отношения между двете страни датират отпреди векове. Иран бе първата азиатска държава признала независимостта на България, а България бе първата източноевропейска държава, която официално призна Ислямска република Иран. През този период, въпреки някои възходи и падения, двете страни винаги са имали приятелски и уважителни двустранни отношения и никога не е имало особено напрежение между Иран и България. В момента отношенията между двете страни се развиват във всички сектори и области и в тази връзка се осъществиха добри взаимодействия между официалните лица на двете страни, които трябва да бъдат засилени.
- Има ли потенциал за развитие на бизнес отношенията между Иран и България?
Има голям потенциал за развитие на търговските отношения между Иран и България. Въпреки големия потенциал за икономическо-търговско сътрудничество, отношенията между двете страни в тези области не са в крак с отношенията в политическата и културната сфера. Въпреки нарастването на стокообмена между двете страни през тази година спрямо миналата година, все още има значителна разлика до достигането на желаното ниво на икономически обмен между двете страни.
Моята цел като посланик е да повиша това ниво на търговски отношения. Работим с българските власти и частния сектор, за да използваме всичките си възможности за развитие на икономическите отношения между двете страни в полза на хората на двете страни.
"Пандемията"
- У нас и в Европа се наблюдават протести срещу зеления сертификат. Знаем, че в Иран са ваксинирани над 50% от хората. Има ли напрежение между тях и неваксинираните, както у нас. Как хората там приемат ограниченията?
Според последните официални статистически данни досега в Иран над 58 милиона души са получили първата доза, повече от 48 милиона души втората доза и около 1,5 милиона души третата доза ваксина против Коронавирус, като общият брой инжектираните ваксини в страната достига близо 108 милиона дози. Следователно ваксинацията е общоприета в Иран и няма особено напрежение между ваксинираните и неваксинираните хора. Броят на хората, които до момента са изразили готовност за ваксиниране не значително по-висок спрямо 85 милионното население на Иран.
От друга страна, за много хора е винаги трудно да приемат ограниченията. Но правителството и здравната система имат дълг към обществото и да пазят здравето на хората. Докато решението или противопоставянето на дадено лице застрашава само собственото му здраве, тук законът и етиката зачитат правото на свобода на индивида, но понякога отказът или небрежността на дадено лице от необходимо действие излага другите хора и обществото в опасност. Това е извън обхвата на правомощията на индивида и тук поставяме ограничения върху индивидуалната свобода. Никой не може да принуди човек да бъде ваксиниран, но може да наложи някои ограничения на неваксинираното лице, за да защити здравето на общността и да ограничи достъпа му до определени социални услуги. Това не е заради наказанието на човек, който не е ваксиниран, а защото целта е да се предпази и предотврати разпространението на болестта, което е напълно оправдано. Човек, който смята, че ваксината не е полезна за него, не трябва да се допуска да навреди на здравето на членовете на обществото. Когато човек не предприеме правилни действия, вредата е върху него и той трябва да носи отговорност, но когато правителството позволява на такъв човек да присъства в многолюдни събирания и квартали или в транспортни средства и обществени центрове и т.н. , небрежността на този човек причинява вреда на другите и тук правителството трябва да носи отговорност. По този аргумент подобни ограничения се приемат по-добре от хората.