Европейската комисия предлага нов подход към разширяването на Европейския съюз, който може да ускори интеграцията на Украйна, но същевременно предвижда специални ограничения за украинското земеделие. Представеният преглед не променя основните договори на ЕС, а търси възможности в вече съществуващото европейско право.
Документът оставя окончателното решение на правителствата на 27-те държави членки. Той обаче признава, че ЕС има капацитет да приеме нови членове, включително голяма държава като Украйна, без това да застраши функционирането на съюза.
Поетапна интеграция преди пълното членство
Една от основните идеи е кандидатите, които напредват с реформите, постепенно да получават достъп до вътрешния пазар и до отделни механизми за вземане на решения. Сред посочените водещи кандидати са Украйна, Молдова, Албания и Черна гора.
Комисията предлага и по-активно използване на клаузите „Passerelle“ – механизъм, предвиден в договорите на ЕС, който позволява в определени области да се премине от единодушие към гласуване с мнозинство. За задействането му обаче първоначално е необходимо съгласието на всички 27 държави членки.
Този подход едва ли ще ускори непосредствено украинските преговори. Европейският съюз си поставя за цел да отвори всички украински преговорни клъстери до края на 2026 г., докато приемането и прилагането на новия механизъм може да отнеме повече време.
Предпазни механизми за новите членове
В предложението се обсъждат и специални правила за новоприсъединилите се държави. Те могат да бъдат включени в договорите за присъединяване и да действат до 15 години след членството.
При отстъпление от реформите се предвижда временно замразяване на участието в отделни политики на ЕС, финансови санкции и ограничаване на достъпа до определени средства. При най-тежки нарушения на основни принципи, включително на върховенството на закона, се допуска и спиране на правото на глас.
Комисията предлага и новите членове за определен период да не блокират решения за бъдещо разширяване или да не пренасят двустранни спорове в рамките на ЕС. Тази идея е насочена основно към държавите от Западните Балкани.
Специален режим за украинското земеделие
Най-спорният елемент за Киев е предложението за отделен режим за украинския аграрен сектор. Европейската комисия допуска ограничаване на финансовата подкрепа за украинските производители и на достъпа на чувствителни селскостопански продукти до европейския пазар.
В техническия документ на Комисията се посочва, че включването на сегашния обем на украинското производство би увеличило производството на соя и слънчогледово семе в ЕС със 150 процента. При царевицата прогнозираното увеличение е 50 процента, а при пшеницата – 28 процента.
Документът посочва още, че украинското земеделие е организирано около големи конкурентоспособни стопанства, които обработват общо над 15 милиона хектара. Това би увеличило натиска върху бюджета на Общата селскостопанска политика, изградена основно около модела на малките семейни ферми.
Министърът на аграрната политика на Украйна Тарас Висоцки заявява, че страната няма да приеме постоянно ограничаване на условията за членството си. По думите му подобна мярка би противоречала на логиката на пълноправното членство.
„Новата държава членка трябва да има същите права като останалите. Не трябва да има няколко нива на членство в Европейския съюз“, заявява еврокомисарят по разширяването Марта Кос.Предстоят разговори между държавите членки и Украйна. Механизмите за аграрния сектор трябва да бъдат обсъдени преди отварянето на клъстер 5, който обхваща ресурсите, селското стопанство и политиката на сближаване.
Източник: eurointegration.com.ua