В резултат на продължаващите злоупотреби от страна на Израел срещу народа на Палестина – от най-скорошните разрушения в Газа до бруталния факт на окупацията сам по себе си, нараства броят на израелските граждани и на евреите изобщо, които отхвърлят, често със смесица от скръб и гняв, ционисткия проект, с чиято подкрепа повечето от тях са израснали. Това пише Аби Зимет в изданието Common Dreams. Потокът на отказващите се от милитаристичната доктрина идва от всички страни, като започва с бързото нарастване на броя на израелските мирни организации, най-изявената от които е If Not Now (в смисъл „Кога, ако не сега?!“).
След това идва решението на водещата израелска правозащитна организация B’Tselem да спре сътрудничеството си с израелската държава, която напоследък забрани дейността на няколко независими правозащитни групи в своето т.нар. „разследване“ за злоупотребите в ивицата Газа. Базирайки се на опита си, от организацията със съжаление заявяват, че израелските правоприлагащи органи не са в състояние или не желаят да разследват твърденията за нарушения на международното хуманитарно право в сектора. По същата тема дори по-остра реакция изразиха от организацията на оцелелите от Холокоста и техните семейства, които написаха открито писмо до управляващите, наричайки израелското поведение в Газа „геноцид“.
Миналата седмица към тях със своя статия се присъедини и носителят на награда „Пулицър“ публицист и илюстратор Арт Спигелман, който отдавна се е превърнал в един от най-авторитетните гласове на Холокоста, описвайки оцеляването на своя баща в концлагера Аушвиц. След като заяви, че е прекарал живота си в опити да НЕ мисли за Израел, той нарисува за изданието The Nation своя интерпретация на Давид и Голиат, отбелязвайки, че това е неговият начин да признае, че „Израел прилича на някое зле третирано и бито дете с пост-травматично стресово разстройство, което, след като е пораснало, започва да бие другите“.
В петък 43-годишен ветеран от Unit 8200 – най-секретната израелска разузнавателна служба, написа писмо, с което отказа да изпълнява операции в окупираните територии, позовавайки се на нарастващите морални дилеми пред лицето на всеобхватните наблюдения на преобладаващо невинни хора, които се използват за политическо преследване и създаване на разделение в палестинското общество. Това е гласът на хората, които се събуждат от сън и отказват да продължават да служат за инструменти на задълбочаване на военния контрол над окупираните територии, обобщава авторът Аби Зимет.