След исторически значимата среща на лидерите на Тайван и Китай, президентът на Република Китай Ма Инцзю даде специална международна пресконференция, по време на която направи следното изявление:
„По време на срещата ми с господин Си Дзинпин обменихме мнения относно нашите отношения, развитието на страните ни и укрепването на мира и запазване на статуквото. Атмосферата беше много положителна. С господин Си бяхме откровени и прагматични при разискването на важните въпроси. Надяваме се, че този дух ще се запази.
Дискусията се фокусира върху няколко точки. Първата от тях е консолидирането на Консенсуса от 1992г. и поддържането на мира в целия Тайвански пролив. Казах на г-н Си, че постигнатият консенсус между Китай и Тайван настоява за „един Китай”, но всяка една от страните би могла да изрази вербално тълкуването на това понятие. Конституцията на Република Китай сама по себе си е доказателство за суверенитета на страната.
Втората точка касае намаляването на враждебността и спокойното разрешаване на възникналите спорове. Споделих на Си Дзинпин, че народа на Тайван е особено загрижен за сигурността и достойнството. В тази връзка искаме Континентален Китай да разбере,че се надяваме всички разногласия, независимо дали са политически, военни, социални, културни, правни или от каквато и да било друга сфера, да се разрешават по мирен път, което позволява на двете страни да изпитат взаимно добра воля. Обърнах специално внимание на гнева, който изпитаха нашите хора, когато участваха в дейности на неправителствени организации, както и по отношение на интервенциите на нашето правителство при участието им в регионалната икономическа интеграция и други международни дейности. Надяваме се враждебността в тези области да намалее, особено по отношение на неправителствените организации. В техния състав влизат елитни членове и специалисти, които са реагирали изключително остро на тези проблеми. Надяваме се в бъдеще да има по-малко подобни ситуации.
В отговор на това господин Дзинпин каза, че се надява тези въпроси да бъдат адекватно разгледани и решени.
Третият момент е разширяването на взаимния обмен. Подчертавам, че Тайван и Континентален Китай имат различни социални и икономически системи и в тази връзка двете страни се нуждаят от достатъчно време, за да се включат в по-сериозен обмен. Успоредно с това отново подчертах интереса на Тайван да участва в регионалната икономическа интеграция. Си Дзинпин на свой ред изрази готовността си да обсъдим този въпрос и приветства участието ни в Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и инициативата на Китай „One belt, one road”.
Четвъртата точка е създаването на гореща линия. Ние вярваме, че подобна гореща линия може да бъде създадена между министъра на Съвета по континентални въпроси в Тайван и министъра на Съвета по тайвански въпроси в Китай с цел бързо и лесно да могат да се обменят мнения по важни или неотложни въпроси. Господин Дзинпин заяви, че този въпрос може да бъде незабавно разгледан.
По отношение на културния и образователния обмен, аз също се надявам, че Китай може да позволи на повече от завършилите професионален колеж студенти да следват висшето си образование в Тайван. Забелязах, че усилията ни през последните няколко години са пожънали ограничен успех. Запознати сме, че нашите политехнически университети имат недостиг на студенти. В същото време ми прави впечатление и фактът, че Виетнам, Тайланд, Индия и Индонезия са финансирали следдипломното обучение от университетски преподаватели в политехнически институти в Тайван. Преди встъпването ми в длъжност имахме около 30 000 чуждестранни студенти. Тази година броят им се е увеличил, достигайки повече от 100 000. Ние планираме да превърнем Тайван в Азиатско-тихоокеански център за висше образование. Споменах, че Континентален Китай разполага с над един милион завършили професионални колежи студенти. В тази връзка господин Си Дзинпин заяви, че е готов да обърне внимание на този въпрос.
Петата и последна точка касае съвместното ни сътрудничество, развитие и просперитет. Знаем, че историята ни е завещала редица въпроси, които е немислимо да бъдат разрешени за една нощ. Те трябва да бъдат сериозно разгледано и да се подходи прагматично. Ако подходим прибързано по някои от чувствителните теми, ситуацията ще се влоши. Затова призовах за поддържане на мира и стабилността. Не на последно място при задаването на посока в отношенията между страните трябва да се вземе предвид и общественото мнение. Според мен тези отношения трябва да се градят на базата на взаимното уважение, искреност и добра воля.
В заключение искам да изразя надеждата си, че двете страни могат да превърнат враждебността в приятелство и да търсят мир, а не война.”