На 24-ти юни 1812 г. Наполеон Бонапарт започва инвазията си срещу Руската империя.
На 22-ри юни той излиза с възвание към своите войници, в което заявява: „Войници, Втората полска война започна. Русия е заплаха за цяла Европа и ние трябва да спрем това“. В началото на инвазията Наполеон разполага с армия от над 400 000 войници. Според някои източници броят на войниците му дори приближавал 600 000.
Стратегията на Наполеон предвиждала разгрома на руската армия в няколко генерални сражения. Основната задача е да се превземе Москва, след което Русия да бъде принудена да капитулира. В същото време руската армия разполагала с 230 000 души и 942 оръдия.
Руснаците избират стратегия, избягваща решителни битки, като постепенно в страната се разширява партизанското движение. Френската армия води множество по-малки сражения, а линиите й за доставки се разширяват. Наполеон успява да вземе преимущество след победата при Смоленск на 17-ти август, но войската му вече се е стопила почти двойно. Решителното сражение се води при Борадино на 26-ти август. Френската армия побеждава руската, но понася огромни загуби, губейки близо 30 000 души. През септември изоставената Москва е завладяна. Русия така и не капитулира, а французите за принудени да водят война в условия на студена зима и липса на храна. Още повече войници загиват в сраженията при Малоярославец и Вязма, което принуждава Наполеон да се изтегли към Смолянск с по-малко от 50 000 души. Императорът взима решение за изтегляне към Франция. Той излиза от Русия с тотално стопена армия, състояща се основно от боеспособни мъже.
Инвазията на Наполеон в Руската империя е ключова за края на неговата експанзия в Европа. Той претърпява огромни сражения и не успява да възстанови силата на армията си. След загубата в битката при Лайпциг Наполеон капитулира. Той абдикира и бива заточен на остров Елба.