Пактът Молотов-Рибентроп, сключен на 23 август 1939 г., между Съветския съюз и Германия, е разделил Европа на две сфери на влияние чрез своите секретни допълнителни протоколи. Последвалите масови депортирания и убийства, извършени от страна на сталинизма и нацизма, спадат към категорията на военните престъпления и престъпленията против човечеството.
На 23 август 1939 г. СССР и Германия сключват договор за ненападение, известен като пакта Молотов-Рибентроп. Той е подписан в Москва от съветския външен министър Вячеслав Молотов и германския му колега Йоахим фон Рибентроп. На церемонията присъства лично Йосиф Сталин. Договора е написан в два екзампляра – на руски и немски език и се състои от 7 члена и секретно приложение.
В резултат на всички тези действия в състава на СССР са включени значителни територии с население 14 млн. души. Границата на страната е отместена на запад в различни места на разстояние от 300 до 600 км.
Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до избухването на Втората световна война. Той е прекратен на 22 юни 1941 г. при нападението на Германия срещу СССР.
Преди това обаче на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Съюзниците на Варшава – Великобритания и Франция, обявяват на 3 септември война на Германия. Но те не оказват реална военна помощ на полското правителство, което осигурява бърза победа на Хитлер.
В новите международни условия ръководството на СССР пристъпва към реализация на договореностите от август 1939 г. На 17 септември, след разгрома на полската войска от немците и падането на полското правителство, Червената армия навлиза в Западна Белорусия и Западна Украйна. След капитулацията на Полша в средата на месеца, войната навлиза в период на сравнително ниска активност, известен като Странната война.
През 2008 г. на пленарната сесия на Европейския парламент беше приета писмена декларация с предложение за обявяването на 23 август за Европейски ден за възпоминание на жертвите на престъпленията на сталинизма и нацизма. Декларацията бе приета, за да се запази паметта за жертвите на масово депортиране и изтребление от страна на двата режима.
Все пак трябва да признаем, че през декември 1989 г. Върховният съвет на СССР, приема Постановление на Съвета на народните депутати на СССР за политическа оценка на пакта за съветско-германско ненападение от 1939 г., където осъжда секретните протоколи към договора, като ги окачествява като лична воля на управляващите, нямащи нищо общо с желанията на съветския народ.
Ето какво пише в Голямата съветска енциклопедия по този въпрос:
"Позицията на западните държави предопредели провала на московските преговори и постави Съветския съюз пред алтернатива: да се окаже в изолация пред пряката заплаха от нападение от фашистка Германия или, изчерпал възможностите за съюз с Великобритания и Франция, да подпише предложения от Германия договор за ненападение и така да отложи заплахата от война. Обстановката направи неизбежен втория избор. Сключеният на 23 август 1939 г. съветско-германски договор способства за това, въпреки сметките на западните политици, световната война да започне със сблъсък вътре в капиталистическия свят."