Това беше френският символ за бежанската криза: лагерът в Кале, известен още като „джунглата” в Кале. Сега той ще бъде разтурен, а обитателите му – преместени из цяла Франция. Това вече предизвика бунтове.
Непосредствено преди разтурянето на лагера, предвидено да започне в понеделник /24.10/, в Кале се стигна до размирици. През нощта срещу неделя / 23.10/ група бежанци започнала да замеря с камъни представители на органите на реда. Полицията пък използвала сълзотворен газ срещу тях.
Преместването на бежанците от Кале на практика започна по-рано, но много от обитателите на „джунглата” своевременно са се изпарили. Настроението на останалите е потиснато. Обезпокоени са и многото помагачи, които се грижат за лагера. Носят се най-различни слухове: полицията щяла да дойде с автобуси и булдозери. Френските власти говорят за необходимост от действия, с оглед на наближаващата зима. Бежанците в Кале нощуват в примитивни, саморъчно направени бараки или палатки, направо върху земята.
В западния край на лагера се е оформила нещо като главна улица с лавки и кухни. Гостилничарят, който е афганистанец, предлага пържени пилешки бутчета, чай и питки, а гостите му седят на прости дървени пейки и топлят ръцете си с чашите чай.
Досега не са ни прогонили, обяснява невръстният му син – “ще почакаме, ще видим”. И собственикът на съседната лавка, където се продават яйца, кибритени клечки и други дребни стоки, дава вид, че не се тревожи. В началото на септември местните власти вече се опитали да закрият кухните и лавките със съдебно решение, но не се получило. Това окуражило собствениците, които не могат да повярват, че "джунглата” ще бъде разчистена.
"Като животни в мръсотията”
Други признават, че се страхуват. Нури от Афганистан е бил преводач в британската армия. Военните изоставили сънародниците му в неволя, а в родината ги заплашвали талибаните: “Не мога да се върна в Афганистан. Близките ми получават заплахи за живота. Там не е сигурно”, казва Нури. Лагерът е ужасен, продължава той: “Живеем тук като животни, в мръсотията” и сочи с ръка разкаляната земя под краката си. Нури не знае дали Франция ще му даде убежище. Афганистанците по принцип имат минимални шансове да получат подобна защита. И къде ли изобщо ще се дене, ако полицията го прогони оттук? “Какво ще стане с нас, никой не знае”, твърди той.
Неколцината мигранти от Южен Судан в една от палатките също не знаят какво ги очаква. „Представа нямам, просто чакам полицията да дойде”, казва един от тях. А ако не се намери място за тях в бежански приют, тогава – какво? Тогава ще опънат палатката си под някой мост. Като че ли са се примирили със съдбата си. И вече не вярват, че ще могат да се промъкнат в някой товарен камион, за да се доберат през Ламанша до Великобритания. Това е станало твърде рисковано: осем бежанци са загинали през последните месеци при подобни опити, включително и едно 14-годишно момче от Афганистан. Да се доберат до магистралата става все по-трудно – заради полицейската охрана и високите ограждания. Мечтата да стъпят на британския остров може да се осъществи само с помощта на каналджии, а те вземат по над 2000 евро на човек.
Децата – най-беззащитните жертви
"Бернар Казньов изобщо няма план къде да бъдат подслонени тези хора”, казва гневно Ани Гаврилеску, сътрудничка на хуманитарната организация „Auberge des Migrants”. Френският вътрешен министър иска лагерът да се разчисти колкото се може по-скоро, макар че няма достатъчно места, на които да настани бежанците от Кале. Според Гаврилеску, в “джунглата” се намират още 11 000 души, между които над 1000 деца и младежи без придружител. “Най-малкият е осемгодишен афганистанец”, казва Ани. След последното частично разчистване на лагера тази пролет 129 младежи са изчезнали безследно. Сътрудничката се опасява, че са попаднали при каналджиите. В свой доклад Европол също посочва, че над 11 000 млади бежанци са безследно изчезнали.
"Тези деца имат право на специална защита, независимо дали им е признат статут на бежанци или не”, подчертава Ани Гаврилеску. Близо 400 от тях имат роднини във Великобритания, т.е. и основание за престой в страната. Британският парламент вече прие документ, уреждащ подобни случаи. В началото на миналата седмица Бернар Казньов посети в Лондон британската вътрешна министърка Амбър Руд. Британските вестници информираха, че първите шест деца вече са пристигнали във Великобритания.
Само че съдбата на стотиците други деца остава неясна. Фламандската евродепутатка Илде Вутманс също е разгневена след посещението си в лагера: “Има европейски стандарти за защита на малолетни без придружител и тук тези стандарти са погазени във всяко отношение”, казва тя и добавя: "Това, което става в Кале, е в нарушение на европейските ценности”.