Няколко хиляди снежни гъски са загинали в американския щат Монтана, след като снежна буря принудила големи ята да потърсят убежище в токсичните киселинни води на езеро, образувало се на дъното на стар меден рудник, пише в. "Гардиън".
Птиците са срещнали трагичната си съдба на 28 ноември.
За най-токсичното езеро на планетата — Бъркли Пит, което се намира в голямата яма на стар меден рудник, близо до град Бут, отговарят минната компания "Монтана Ресурсес", заедно с "Атлантик Ричфилд".
Марк Томпсън, директор на отдела по околната среда към "Монтана Ресурсес", заяви, че свидетели, описват гледката в ямата като "700 акра бели птици".
От компаниите са изчислили, че повече от 90% от птиците са били прогонени. Въпреки това, хиляди упорити гъски все пак са кацнали на повърхността на езерото.
След инцидента, служителите на двете компании използват прожектори, машини за шум и други способи, за да плашат птиците, които са се насочили към отровното езеро, за да предотвратят друг инцидент.
Работниците, които били на смяна в деня на инцидента, получили предупреждение за идващото ято от служител на компанията, който забелязал десетки хиляди птици в небето над Анаконда.
"Аз не мога да кажа със сигурност колко птици е имало в района на Бут през онази нощ, но според наши служители, става дума за повече от 25 000 — цифра, която никой от нас не си е и представял", заяви Томпсън.
Обикновено, над град Бут, прелитат между 2000 и 5000 птици през цялата година, обяснява още Томпсън.
Все още не е ясно колко гъски са загинали, тъй като служителите на федералните и държавните агенции продължават да изчисляват щетите. Томпсън обаче е сигурен, че броят им ще е в пъти по-голям от онези 342 птици, които са намерили смъртта си в езерото през 1995 г.
Двете компании са започнали собствено разследване, за да определят обстоятелствата, довели до злощастните събития, включително и защо хилядите птици са започнали своята миграция толкова късно.
Според орнитолози от университета на Монтана, последните по-меки зими са причина, птиците да не бързат да отлетят на юг. Те са забелязали още, че някои прелетни видове дори не тръгват на дългото пътуване, а предпочитат да останат в щата — феномен, който се случва за пръв път.