Много неща липсват в Северна Корея. Но това го има в изобилие и функционира безотказно: пропагандата. Още в детската градина се насаждат омраза към САЩ и страх от "империалистическия агресор" във Вашингтон. Тази пропаганда функционира отлично, защото се позовава на колективния спомен за Корейската война. Тази война и до днес определя живота и светогледа на севернокорейците, включително и поради факта, че още не е приключила - мирен договор няма, от над шест десетилетия насам е в сила само военно примирие.
Началото
На 25 юни 1950 година севернокорейските войски преминават 38-ия паралел. С нахлуването си Пхенян цели да предизвика повторното обединение на Корейския полуостров. Казано в прав текст: Северна Корея сама предизвиква началото на тази война. Но когато сега американският президент Доналд Тръмп заплашва съвсем недвусмислено, че Северна Корея щяла "да се сблъска с неща, които изобщо не е смятала за възможно", това се вписва много добре както в пропагандата на Пхенян, така и в колективния спомен за събитията отпреди над шест десетилетия. А когато американският министър на отбраната Джеймс Матис обвинява севернокорейското ръководство, че "унищожава собствения си народ", пропагандата отново съживява болезнената национална травма. Защото между 1950 и 1953 година севернокорейците вече веднъж преживяха унищожение.
Навремето американските бойни самолети бомбардират Северна Корея в продължение на цели три години. Без изобщо да мислят за цивилното население, както твърди американският историк Брус Камингс, окачествил действията на САЩ като военно престъпление.
"Имахме пълно превъзходство, бомбардирахме всичко"
В онези години американците хвърлят над Северна Корея повече бомби и напалм, отколкото в битката срещу Япония през Втората световна война. По време на бомбардировките загиват 20 процента от цялото севернокорейско население, твърди генерал Къртис ЛеМей, който по време на Корейската война командва американските ВВС. В интервю от 1984 година той казва следното: "По един или друг начин изравнихме всеки град със земята. Също и някои градове в Южна Корея. Разрушихме дори град Пусан. По невнимание".
Подобна оценка прави и бившият американски външен министър Дийн Ръск, който по време на Корейската война отговаря за Източна Азия: "Между 38-ия паралел и китайската граница бомбардирахме всичко, което се движеше. Имахме пълно превъзходство във въздуха и изравнихме Северна Корея със земята". А в интервю от 1954 година главнокомандащият съюзническите войски генерал Дъглас МакАртър изразява съжалението си, че не е получил разрешение да осъществи плана си за приключване на войната в рамките на десет дни. Този план предвиждал хвърлянето на "30 до 50 атомни бомби". Освен това генерал МакАртър искал да превърне границата на Северна Корея с Китай в непроходима зона, като я опаше с петкилометров пояс от радиоактивен кобалт. Целта била да бъде осуетена по-нататъшна подкрепа за Северна Корея от страна на Китай. В крайна сметка обаче ООН и американското външно министерство отхвърлят плана на МакАртър.
Нечовешки жестокости
Към нелицеприятните исторически истини, които на Запад отдавна вече са забравени, но в съзнанието на севернокорейците са живи и до днес, спадат и масовите кланета. Като това в Но Гун Ри. Както стана ясно през 1999 година, американски войници са избили на това място стотици цивилни граждани, тръгнали да бягат от военните действия.
Още по-жестоки са антикомунистическите чистки, които провежда южнокорейската армия. Непосредствено след началото на войната са избити хиляди истински или просто предполагаеми комунисти и симпатизанти на Северна Корея. Със знанието и пред очите на американските офицери. Тъй като са засекретени десетилетия наред, докладите и снимките от тези престъпления виждат бял свят чак през 2008 година. Т.нар. Комисия за помирение, назначена от бившия южнокорейски президент Ро Мо Хюн, изчислява броя на жертвите на най-малко 100 000 души. За много от тези кланета неправомерно са обвинени севернокорейците. Но в интерес на истината трябва да се каже, че те също са провеждали кървави чистки.