Какво кара Ким да се конфронтира със света? Дали пък не се опитва да използва това, че Китай си има сега други грижи, за да постигне целта си?
Последният севернокорейски ракетен тест не може да бъде наречен изненада. По логиката на режима в Пхенян той бе по-скоро отговор на последната резолюция на ООН, затягаща санкциите срещу Северна Корея.
Одобрение за своята продължителна конфронтационна политика първият ръководител на комунистическата държава Ким Чен-ун получава вече само от ликуващите севернокорейци, изкарвани организирано да тържествуват по улици и площади.
Какво обаче подтиква Ким да се държи така? Една от възможните причини за поредицата от ракетни тестове и проведения неотдавна ядрен опит можем да открием в Китай. През октомври Комунистическата партия ще проведе своя конгрес – както прави веднъж на 5 години.
Този път форумът ще приеме и някои дългосрочни кадрови решения – една голяма част от висшето партийно ръководство ще се оттегли поради старост. Можем да допуснем, че задкулисно вече е решено кои хора ще заемат овакантените места. Но дори и всичко да мине без сериозни противоречия, към момента не можем да сме сигурни, че китайското ръководство ще бъде напълно дееспособно. Това състояние вероятно ще продължи още известно време след партийния конгрес, тъй като на новите хора и тяхното най-близко обкръжение ще им трябва известно време, за да се сработят. Така че дори и да го искаха искрено, в момента китайските ръководители си имат съвсем други грижи от това да се занимават със своя непокорен съсед от югоизток.
Възможно е Ким Чен-ун да се опита да се възползва от тази ситуация и да впечатли света до такава степен, че той да се съгласи на компромис в полза на Ким, вместо да рискува започването на война с непредвидими последствия за Корея, региона и света.
Всички, които настояват за такъв компромис, очевидно не разбират, че дори и една мълчаливо признание на Северна Корея за ядрена сила би изпратило много лош сигнал към много други. Така например през тази седмица в Южна Корея се разгоря сериозна дискусия за това дали да не бъдат върнати в страната американските ядрени оръжия, които отдавна бяха изтеглени от полуострова.
Освен това една Япония, въпреки лошите си спомени, свързани с ядрено оръжие, едва ли ще наблюдава безучастно как Ким официализира запазването на „своята“ атомна бомба. Тези сметки на диктатора не бива да му излизат. В името на световния мир.