Светът не се намира в процес на промени, той вече е променен, смята германският външен министър Зигмар Габриел. Конкретно това означава: Краят на следвоенния ред е настъпил, американският век вече е минало. Китай се стреми към все по-голяма глобална роля, САЩ вървят към егоизма и национализма. И всеки вакуум в международната политика бързо се запълва от други. Този в Сирия например - от Русия. А в Африка - от Китай. И Европа вече не бива да поучава само "отстрани" що е то морал, тя трябва ясно да дефинира собствените си интереси и да мисли стратегически. Зигмар Габриел смята, че Европа най-после трябва да реши собствените си проблеми, да задълбочи европейската интеграция - макар тъкмо сега това да е всичко друго, но не и популярна стъпка. Европа трябва да търси партньори там, където ѝ се предлагат такива, а невинаги - както в миналото - отвъд океана. Всичко това е правилно, но има и доводи против.
Прав ли е Габриел?
Ето първият: Габриел казва, че САЩ се променят така или иначе - независимо дали президентът се казва Доналд Тръмп или не. Вярно ли е това? Вярно ли е, че вече е отминало времето, когато САЩ бяха водеща сила в световната политика, имаха ролята на защитник на демокрацията, на свободата и на Европа в досегашния ѝ вид? Да, Габриел е прав, че скоро в САЩ хората с африкански и латиноамерикански корени ще са повече, отколкото хората с европейски корени. Но не е ли налице в САЩ и широк протест срещу президента егоман? Срещу неговата арогантност и изостаналост? Не гласуваха ли въпреки бруталната изборна борба повече хора за крайно недолюбваната Хилари Клинтън, отколкото за Тръмп, само и само да предотвратят най-лошото? Може би Габриел отписва САЩ твърде рано, макар и да подчертава, че Вашингтон "остава нашият най-важен съюзник". Може би анализът на германския външен министър издава по-скоро нетърпение най-после сериозно да се заемем с европейския проект, вместо да продължим да чакаме.
Довод номер две: Габриел е прав, Европа трябва да се замисли за себе си, да защити своите ценности, да укрепи собствената си власт, защото един свят без властови полюси е крайно опасен, особено за Германия. Но тук той има предвид най-вече сътрудничеството с Франция. В речта си пред фондация "Кьорбер" той спомена Великобритания само веднъж, когато накратко отвори дума за Брекзита. Нямаше ли да е по-правилно все пак да се търси подкрепата на всички европейци? Подкрепата на Лондон, на Южна Европа, на източноевропейците, колкото и нереално да звучи това в сегашния момент? Ако ще е Европа, то нека да са всички. Доловимо е недоволството на Габриел от това, че германските политици все още не са отговорили на мащабните реформаторски планове на френския президент Макрон. Или за да го кажем още по-точно: от това, че канцлерката Меркел все още не го е сторила. "Що се отнася до европейските идеи, резултатът е 10:0 за Франция", каза Габриел. Гонен отново от нетърпение.
С повече разум
Може би речта на Габриел беше един вид кандидатура да остане на поста "германски външен министър". Съвсем неотдавна, когато в Германия се правеха сондажи за сформиране на т.нар. коалиция Ямайка, кариерата на Габриел изглеждаше като да е приключила. Сега обаче неговата партия ГСДП говори за нова широка коалиция между ХДС/ХСС и социалдемократите. Може би отново с министър Габриел на досегашния му пост. И току-виж, това наистина станало.
Ето защо: анализът на Габриел е правилен и остър. Само че ако е вярно, че всичко тече и всичко се променя, то са възможни и неочаквани подобрения - например в САЩ, а може би дори и във Великобритания. Не е зле човек да си има едно наум.
А иначе посланието е вярно: раздвижи се, Европа, не се колебай, а действай! Има достатъчно много ценности, които трябва да се защитят - най-добре с повечко разум и с по-малко морализаторство.