Турското правителство възнамерява да удължи за шести път извънредното положение в страната, което бе въведено след неуспешния опит за преврат през лятото на 2016 година. Решението на турското правителство трябва да бъде одобрено от парламента в Анкара, където управляващата Партия на справедливостта и развитието разполага с мнозинство. Затова и приемането на удължения срок се смята за повече от сигурно.
Действащото вече от година и половина извънредно положение позволява на президента Ердоган да управлява с декрети. И той се възползва доста щедро от това свое право. В условията на извънредно положение президентските декрети не подлежат на обжалване пред Конституционния съд, а основните права на гражданите са ограничени.
Критики от опозицията
Турското ръководство обвинява живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен в това, че е играл централна роля в опита за преврат през лятото на 2016. Оттогава то действа твърдо срещу предполагаемите му привърженици, както и срещу опозицията. Дотук са задържани десетки хиляди лица, обвинени, че са свързани с движението на Гюлен. А повече от 150 000 души са уволнени от работа.
Опозицията обвинява Ердоган, че използва извънредното положение и декретите, за да заобиколи парламента и да извърши промени дори и в области, които нямат нищо общо с извънредното положение. Принципно парламентът трябва да дава съгласието си за всеки един президентски декрет, но в действителност до очите на депутатите е стигнала само една малка част от подписаните досега от Ердоган такива документи.
Националистите крепят Ердоган
Същевременно националистическата опозиционна Партия на националното действие (MHP) продължава да подкрепя курса на турския президент и участието му в президентските избори догодина. Нейният лидер Девлет Бахчели обяви, че МНР няма да издига свой собствен кандидат за изборите догодина и ще подкрепи Ердоган. Освен това той се обяви и за понижаване на 10-процентната бариера за влизане в парламента. Актуални допитвания сочат, че на следващите парламентарни избори, насрочени също за 2019 година, MHP може да не премине сегашния изборен праг.
При гласуването на промените в конституцията миналата година националистите също застанаха на страната на Едоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието. Реформата, която ще влезе в сила догодина, разширява значително правомощията на турския президент.
Изборите в турската част на Кипър
Междувременно резултатите от проведените парламентарни избори в Севернокипърската турска република вече са известни. Управляващата Партия на националното единство UBP печели 35,6 процента от гласовете и остава първа политическа сила, но ще трябва да управлява с коалиционен партньор. Втора сила е лявата Републиканска турска партия CTP, която се обявява за обединение с гръцката част на острова - международно признатата Република Кипър, която от 2004 година е и членка на ЕС. За разлика от нея, създадената през 1983 Севернокипърска турска република е призната единствено от Анкара и икономически е напълно зависима от Турция.