Доклад на американския конгрес описва влиянието на Русия над България, съобщи Topnovini.bg
Докладът е изготвен по поръчка на сенатора от Демократичната партия Бен Кардис. Според него Русия упражнява влияние над България чрез своята роля в икономиката и енергийния сектор. Отбелязва се, че историческите отношенията между двете страни, правят България особено податлива на руско влияние, въпреки че е член на НАТО и ЕС.
Русия упражнява влияние върху България чрез доминиращата си роля в икономиката ѝ, главно в енергийния сектор, както и чрез пропаганда, отношения с политически партии, културни връзки и силно влияние върху българската армия, която продължава да разчита на екипировка от съветско време.
Устойчивите исторически отношения на България с Русия я прави уникална сред другите страни в ЕС и НАТО, и изисква постоянна бдителност за ефектите от руското влияние върху страната.
От птичи поглед в центъра на София, столицата на България, може да се види втората по големина православна църква на Балканския полуостров -
катедралата "Св. Александър Невски". Името на храма е на руски принц и е издигнат в знак на почит и памет към руските войници, убити по време на Руско-турската война от 1877-1878 година.
Недалеч от тях е паметникът на руския цар Александър II, който ръководи усилията за освобождаване на България от Османската империя. Александър седи на кон, изправен пред сградата на парламента, за да напомня постоянно на законодателите на страната за това как страната е спечелила своята независимост.
Тези емблематични сгради на хоризонта на София са отправна точка за историята и настоящата позиция на България. Попадайки в групата на страни с определен профил, България може би е най-дълго и трайно исторически свързана с Русия. По време на Студената война български лидери, какъвто е Тодор Живков, се стремят да направят България 16-та съветска република. Днес Българската социалистическа партия поддържа добри отношения с Москва и дори нейният лидер Корнелия Нинова се обяви срещу санкциите на ЕС по отношение на Русия (решение, което изисква от България да изпълнява като член на ЕС).
Прокремската партия „Атака“ призовава за по-близки отношения с Русия и остро се противопоставя на Европейския съюз чрез ксенофобски, крайно дясна програма. Водачът на "Атака" Волен Сидеров даде старт на предизборната кампания на партията през 2014 г. на събитие в Москва, където критикува "содомита НАТО." Докато обществената подкрепа за партията намалява през последните години, посланията му продължават да отекват сред част от нейния електората. В същото време правителството на премиера Бойко Борисов предприе мерки за отслабване на руското влияние, като например през септември 2015 г. той забрани правото на руски самолети в подкрепа на мисията в Сирия, да прелитат над България. Явното разминаване между българското общество – широката подкрепа за Русия от страна на населението, съчетано със усилията за безусловно партньорство с ЕС и НАТО от страна на българското правителство, налагат
по-задълбочено ангажиране на САЩ във всички сектори на българското общество
Докато отношенията на България с Русия в исторически план се коренят в освобождението от османско владичество, съвременните прояви на влияние на Москва в България са по-фокусирани върху меката сила, енергетиката, политическо и културно влияние.
Проучванията на общественото мнение в България ясно отразяват афинитета към Русия. В неотдавнашното си изследване "Тенденции 2017" мозъчният център „GLOBSEC“ посочва, че 70% от българите имат положително мнение за Владимир Путин, което е най-високото в сравнение с другите страни. България се присъедини към НАТО през 2004 г., но обществената подкрепа за Алианса е резервирана. На въпрос за член 5 от Хартата на НАТО - който разглежда атака на един член от Алианса като атака срещу всички останали в НАТО, по-малко от половината от българските респондентите заявяват, че ще подкрепят помощта на съюзник на НАТО в подобна ситуация.
Докладът на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), американски мозъчен тръст, характеризира превъзхождащата роля на Русия в българската икономика като "граничещи с държавна намеса" и твърди че "Кремъл използва сложна и непрозрачна мрежа за водене на разговори с длъжностни лица от управлението и бизнеса, за да реализира своите интереси.“ Никъде другаде руското правителство няма толкова силно и очевидно господстващо положение, колкото в българския енергиен сектор.
България е почти напълно зависима от руския нефт и природни газ
90% от природния газ на България се внася от Русия и страната напълно зависи от Москва по отношение на доставянето на гориво за производство на ядрена енергия от двата български реактора, които произвеждат 35% от електроенергията на страната.
В Докладът на CSIS също така се твърди, че способността на Москва да влияе на процеса на вземане на решения в България е значителен. По време на дебата за газопровода "Южен поток" в българския парламент, депутатите приеха изменения, които биха заобиколили европейското енергийно законодателство. „Газпром“ също така съобщи, че е изпратило официално писмо до българската компания "Енергиен холдинг", в което дава съвет за промени в българския енергиен закон в интерес на "Газпром".
Русия спря проекта "Южен поток", ръководен от "Газпром" през 2014 г., след като получи значителен тласък от други страни, което пък лиши България от възможността да подкрепи южния европейския газов коридор.
Обществените предизвикателства също създават възможности за влияние на Русия. България е една от най-бедните страни в Европа - тя преживява
бавен икономически растеж и много от младите й хора напускат страната и заминават за Западна Европа. Населението застарява и това обяснява носталгията на българите по топлата връзка на България с Москва от времето на Студената война. Кризата с имигрантите отваря пътя и за открита антиевропейска пропаганда, от която се възползваха политически партии като „Атака“. През 2014 г. нейният лидер предупреди: "Българското население се топи, без да се води война" заради "абортите, емиграцията, хомосексуалността и постоянната икономическа криза...“
Руското правителство, чрез фондацията „Руски свят“ подкрепя организации извън Русия, в партньорство с Руската православна църква, за насърчаване на руския език и руска култура."
"Руски свят" управлява шест руски центъра в България,
и се фокусира върху културни и образователни програми, които са изцяло на руски език. Твърди се също, че Русия се стреми да се намесва в българската политика по време на президентските избори през 2016, като използва техники, които се прилагат навсякъде другаде в Европа. Преди президентските избори през 2016 г. Леонид Решетников, тогава директор на Руския институт за стратегически изследвания към Кремъл, (RISS) е посетил България, където е предоставил на Социалистическа партия "таен стратегически документ“, в който предлага път как да бъде спечелен балотажът. Той препоръчва „лансиране на фалшиви новини“, чрез които да популяризират преувеличени данни от избирателния вот. В документа се призовава БСП да приеме платформа, която да бъде съгласувана с интересите на Кремъл: край на санкции на Русия, да се критикува НАТО и да се насърчи Брекзит. Решетников заявява пред български и руски медии, че е имал среща с лидера на социалистическата партия, но той отрича да е предоставял някакви документи. По-късно същата година Румен Радев, кандидат на българска социалистическа партия, спечели президентските избори с 59% от гласовете на избирателите, макар че не може да се каже доколко неговият успех се дължи именно на стратегическия план, изготвен от института на Решетников. И въпреки предполагаемата подкрепа от страна на Русия и първоначалните проблеми около кандидатурата на Радев, откакто стана президент, неговите изрази на силна подкрепа за НАТО и ЕС показват намерение да запази статуквото по отношение на тези институции.
Кремъл също така се намесва и в последните български парламентарни избори.
Преди парламентарния вот през 2017 г., български анализатори твърдят, че над 300 български уебсайтовете са обвързани с активна проруска пропаганда*. Доклад от 2017 г. на Фондация "Човешки и социални изследвания", български изследователски център, твърди, че генерираната в страната проруска пропаганда се използва като средство за постигане на вътрешно-политически цели. Например,
българинът Стефан Пройнов ръководи малка трол ферма в Плиска.
Според руското разследване на уеб сайта „Coda“ мисията на Пройнов** се ръководи от принципа на отмъщението – конкретно насочено срещу общоевропейската, централно-дясната партия на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов, който спечели отново на последните избори. Пройнов твърди, че през 2011 г., когато ГЕРБ е управляваща партия в България, полицията се занимава с обвинения срещу него, обвинявайки го за незаконното притежание на антики, оръжия и наркотици, за да заглушат критиките му към тяхната политика. Тази взаимноизгодна пропагандна линия е в някои отношения по-мощна и по-трудно може да й се противодейства, отколкото генерираната от Москва пропаганда.
В проучване на общественото мнение, проведено от Европейската комисия през 2016 г., 49% от българите гражданите изразяват доверие в ЕС, което е по-високо в сравнение с някои други страни от Западна Европа.
Въпреки по-резервираната подкрепа за НАТО от страна на българите като цяло, България трябва да се похвали за активната си роля в Алианса. Тя участва със свои войници и понесе трудни моменти по време на ръководените от НАТО мисии в Афганистан и Ирак, където даде и жертви. Според държавния департамент на САЩ американското министерство на отбраната увеличава финансирането на подготовка и обучение в четири съвместни американско-български военни части.
През септември 2016 г. се проведе от САЩ и България съвместна мисия на НАТО за охраняване на въздушното пространство, първия по рода си еърполисинг в страната. През 2017 г. България бе домакин на учението „Saber Guardian“, най-голямото военно учение в САЩ и НАТО в Европа през тази година. Активната роля на България в НАТО, обаче, остава донякъде затруднена от обстоятелството, че страната продължава да
разчита на руско военно оборудване, наследство от времето на Варшавския договор
По-специално българските държавни служители изразиха загриженост по отношение на системите за въздушна отбрана, които са от съветската ера, както и от остарялото въоръжение на армията. В контекста на противодействие на противниците на Америка чрез въвеждането на санкции на тези, които осъществяват важни сделки със секторите на руската отбрана и разузнаване, българското правителство трябва спешно да работи в посока намаляване на зависимостта си от руските оръжия.
Изводи:
- Въпреки натиска, България остава устойчива: през ноември 2006, бивш посланик на Русия в ЕС, Владимир Чижов каза, че "България е в добра позиция да стане нашия специален партньор, нещо като троянски кон в ЕС. " Повече от 10 години по-късно тази прогноза не се е случила, тъй като българските граждани продължават да подкрепят членството в ЕС, а България е активен участник в НАТО.
България е е избрал прозападният път на развитие и въпреки натиска от страна на Москва, особено в енергийния сектор, тя е доказала своята устойчивост по важни въпроси като сигурността, сътрудничеството със Запада и подкрепа на санкциите на ЕС срещу Русия.
Както е описано по-горе обаче, тя е значително уязвима по отношение на руския асиметричен арсенал, което налага и е от интерес да бъде оказана допълнителна помощ и по-голяма ангажираност към България от страна на нейните демократични съюзници.
Понижената помощ от САЩ има съответните последствия: Съединените щати осигуряваха повече от 600 милиона долара в помощ на политическите и икономически реформи в България от 1990 до 2007 г., но тази помощ беше преустановена до голяма степен, когато страната се присъедини към ЕС. Тези програми за помощ дадоха на Съединените щати възможност да ангажира широки кръгове на българското общество в утвърждаването на демократичните ценности и върховенството на закона. Без тези програми способността на Съединените щати да се ангажират с решаването на тези проблеми значително се затруднява, докато
руската пропаганда и злокачественото й влияние процъфтяват
Докато американското посолство продължава да се ангажира с използването на ограничени ресурси, дипломатическото предизвикателство да се противодейства на злокачествените проблеми, предизвикани от Русия, остава много сериозно. Като се посвещават по-голямо внимание и ресурс – по-специално в областта на енергийната диверсификация, справянето с корупцията и налагането и спазването на върховенството на закона, Съединените щати ще бъдат в състояние да помогнат на лидерите в българското правителство и на гражданското общество да се противопоставят и противодействат на асимитричния арсенал за намеса на Русия в България“, пише в доклада.