Чехия постави ново препятствие пред участието си в планирания „фискален пакт“ за бюджетна стабилност на ЕС. Правителство на Петър Нечас реши да проведе референдум за присъединяване към пакта за бюджетна стабилност на Евросъюза.
Радек Йон, лидер на най-малката партия в управляващата коалиция, посочи, че коалиционните партньори са решили да оставят гражданите да решат дали страната да се включи в пакта, който бе договорен в Брюксел миналия месец и има за цел да наложи по-строга бюджетна дисциплина в ЕС.
Йон, чиято партия „Обществени дела“ настоява за референдума, отбеляза, че членовете на партията са отстоявали позициите си в „много кървави преговори“. Консервативната партия ТОП09 на външния министър Карел Шварценберг, която подкрепи бюджетния пакт, не успя да потуши призивите за референдум.
Идеята се ползва с подкрепата на партията на Нечас - „Граждански демократи“. Парламентът също настоява някои части от фискалния договор да бъдат обяснени по-детайлно. Депутатите ще обсъдят текста на документа, след като бъде уточнен окончателният му вариант.
Най-значителните промени, които трябва да бъдат въведени с пакта, са задължението страните да се придържат към правилото за балансиран бюджет и ангажиментът да не блокират опитите на Европейската комисия да предприема действия срещу бюджетните нарушители.
Засега само Великобритания реши да не подкрепя пакта, а останалите 26 страни водят преговари по него.
Съобщението за референдума бе оповестено само седмица, след като президентът на Чехия Вацлав Клаус заплаши, че няма да одобри превръщането на бюджетния пакт в закон. Не за първи път чешкият държавен глава демонстрира евроскептичните си възгледи.
Клаус изпълни обещанието си да бъде последният политик в Европа, който се сложи подписа си под Лисабонския договор. Това стана в началото на ноември 2009 г., след като Конституционният съд в Чехия отхвърли жалбата на група сенатори, според които Договорът създава „супер-държава” и не е съвместим с конституцията на страната.
На церемонията по подписването държавният глава заяви, че загубата на суверенитета заради Лисабонския договор "легитимира усилията на част от чешкото общество, което не е безразлично по въпроса за националното и държавното ни съществуване и не иска да приеме този резултат”.