„Всякакви военни заплахи, насочени срещу Тайван от страна на Китай ще бъдат непродуктивни – те няма да останат незабелязани, но затова пък ще има сериозни последици“ – това заяви Лайма Андрикиен, член на Европейския парламент.
„Ясното желание и правото на тайванския народ да живее в свобода и демокрация трябва да бъде зачитано. Китай трябва да приеме реалността е да се справи по мирен начин с възникналите противоречия“, каза още тя.
Говорителят на Европейската народна партия Кристиан Дан Преда на свой ред заяви, че „това, което тайванският народ желае преди всичко, е да защити своята демокрация, върховенството на закона и свободата. Тези основни ценности са чужди за комунистическия режим, който напротив, специализира в арести на защитниците на правата на човека, религиозни преследвания и атаки срещу свободата на изразяване. Разбира се, всичко това се прави, като се използва аргумента за защита на националната сигурност и т.нар. „борба срещу сепаратизма“.
В своето изявление Андрикиен призова ЕС да изрази силната си съпротива срещу използването на сила за уреждане на споровете между пролива, тъй като това подкопава мира и стабилността в целия Азиатско–тихоокеански регион.
Според нея отношенията между Тайван и континентален Китай никога не са били гладки и мирът се е състоял основно поради огромните дипломатически усилия на Тайван да защити своята демокрация.
Андрикиен се позовава на неотдавнашното изявление на китайския президент Си Дзинпин, че Китай си запазва правото да използва сила, за да постигне своето. „Въпреки че президентът Си спомена, че Китай ще се стреми да постигне мирно „обединение“ с острова, това е много тревожна тенденция. Тази позиция очевидно предполага нова ера в отношенията между двете страни“, посочи тя.
Андрикен подчерта също, че изявлението, че Тайван е част от Китай и че хората от двете страни на Тайванския проток трябва да се стремят към „обединение“ съгласно Консенсуса от 1992 г., очевидно е остаряло. Тя се позова на действията на тайванския президент Цай Ин – уен, която незабавно отхвърли принципа „една страна, две системи“ като основа за провеждане на преговори, тъй като 75 % от тайванските граждани категорично отказват да приемат Консенсус 1992.