Социалистът Франсоа Оланд бе избран за държавен глава на Франция, след като събра 51,9% от гласовете на избирателите, сочат резултатите от екзит полове, предаде БГНЕС.
"Това е много голямо щастие, което слага край на 17-годишното управление на десницата в Елисейския дворец", каза в отговор говорителят на социалистите Беноа Хамон.
От своя страна загубилият Саркози призова своята партия да бъде единна през юни. "Не се разделяйте, останете единни. Трябва да вземем битката на парламентарните избори. Тя може да бъде спечелена! Резултатът, който получихме, е достоен. Но аз няма да бъда водеща фигура на предстоящата кампания", настоя той.
"Аз съм такъв, какъвто ме виждате. В мен няма нищо изкуствено, нямам нужда да си слагам маска. Аз съм такъв, какъвто съм – обикновен, директен, свободен", казваше Оланд по време на предизборната си кампания.
Социалистът е син на лекар от крайната десница и на работничка от левицата. Обещава нормално президентство и изтъква, че Франция е уморена от прекомерната енергия на Никола Саркози и от неговото "постоянно показване".
"Той се промени. Сякаш с течение на дните се наместваше в костюма на президент. Той е напълно готов да изпълнява тази функция", изтъкна приятелката на социалиста и нов президент Валери Трирвильор.
Мандатът на Никола Саркози завършва така, както започна - противоречиво. Преди 5 години беше заклеймена неговата зависимост от могъщите и от парите. Още вечерта след изборната победа той се озова във "Фуке", луксозно заведение на бул. "Шан-з-Елизе", където отпразнува триумфа в компанията на тежки богаташи. Няколко дни по-късно французите научиха от медиите за негов круиз край бреговете на Малта на яхтата на един от приятелите му, индустриалеца Венсан Болоре.
Никола Саркози е първият френски президент, който се разведе по време на мандата си. Беше и първият, който се ожени и стана баща, докато е държавен глава - през 2008 г. за Карла Бруни, която му роди дъщеричката Джулия след тримата му синове.
Въпреки неговите извинения по време на кампанията, той изпита огромно затруднение да се отърси от образа на "президент на богаташите", като това впечатление се засили с първите му решения в икономическата политика няколко месеца преди избухването на финансовата криза през 2008 г. Той обаче смята за свой коз факта, че кризата обхвана цяла Европа. Според него решенията му са били правилни, тъй като защитават французите от финансовата буря. Освен това, верен на своя политически инстинкт, той смята, че е направил добър избор, изпращайки френската армия в Либия и Кот д`Ивоар.
"Президент в условия на криза", казват за него привържениците му, но също така президент на един неприятен провал. Той трябваше да възроди френската политика, да реформира напълно затънала в тежки проблеми страна. Да направи така, че "като работиш повече, ще печелиш повече", да намали наполовина безработицата. Изобщо обаче не можа да постигне това.
В България Саркози ще бъде запомнен най-вече с това, че като президент на Франция той изигра решаваща роля за освобождаването на българските медици, прекарали осем години в либийски затвор. Те бяха освободени на 24 юли 2007 г. и се завърнаха в България с френския президентски самолет заедно с бившата му съпруга Сесилия.