Астрономи от университета на Западно Онтарио, Канада, обясниха механизъм, свързан с възникването на свръхмасивни черни дупки, съобщи Лента. В съответствие с въпросния механизъм тези обекти са били в активен стадий на растеж в ранната Вселена.
За разлика от обичайните черни дупки, свръхмасивните не се формират в резултат на експлозия на свръхнова, но причините за появата им досега бяха неизвестни.
Учените намерили решение на проблема, възникващ въз основа на т.нар. граница на Едингтън, която налага ограничения върху скоростта на поглъщане (акреция) на вещество от черната дупка.
Свръхмасивните черни дупки са с маса, която се равнява на тази на милиард слънца, но растежът им е в изключително кратък промеждутък от време, в разстояние на едва 800 милиона години след раждането на Вселената. Ако темповете на акреция са прекалено високи, лъчението в диска, който се образува около черната дупка, предизвиква интензивно изтичане на вещество далеч от гравитационното поле.
Според хипотезата на учените, облак междузвезден газ е бил доведен до директен колапс с образуване на свръхмасивни черни дупки. Особени условия в ранните етапи от съществуването на Вселената допринесли някои облаци да започнат да колабират едва когато общата им маса станала равна на тази на 100 хиляди слънца. В резултат на компресия се появили квази-звезди с кратък живот, а впоследствие и гигантски черни дупки, които послужили като основа за възникване на още по-масивни обекти.
След директния колапс черните дупки започнали активно да поглъщат веществото около себе си. При това акрецията за ограничен период от време, например 150 милиона години, станала супер Едингтъновска, т.е. голяма част от веществото пропаднала зад хоризонта на събитията, без да изпуска лъчение, което би могло да ѝ повлияе. В края на краищата лъчението от близки звезди други черни дупки преустановило супер Едингтъновската акреция.