Днес Франция чества своя национален празник. На този ден през 1789 г. парижани щурмуват и превземат Бастилията - средновековна крепост и затвор станала символ на деспотичната кралска власт.
По времето на щурма в нея има само седем затворници, но той се смята за начало на Френската революция и икона на Френската република.
Бастилията е построена през 1382 година като укрепление към подстъпите на столицата Париж. Скоро обаче започнала да изпълнява функциите на затвор и то предимно за политически затворници. За 400 години не малко знаменитости са преминали през крепостта-затвор. Сред тях са Ларошфуко, Пиер де Бомарше, Маркиз дьо Сад, Никола Фуке.... Два пъти затворник в Бастилията е бил Франсоа Волтер.
В края на XVIII Франция се оказва на ръба на банкрута. Свиканите Генерални щати - висшия съсловно-представителен орган - се самопровъзгласява за Учредително събрание и си поставя за цел изработването на конституционните основи на нов политически ред, изключващ абсолютизма.
Причината за обсадата на Бастилията от гражданите на Париж са плъзналите слухове, че кралят възнамерява да разпусне Учредителното събрание. В същото време кралските войски заемат позиция край Париж.
На 14 юли 1789 г. парижани, решени да окажат съпротива на кралските сили, се насочват към Бастилията, за да сложат ръка на складираните там оръжия, макар по традиция да се смята, че щурмът е с цел освобождаването на затворниците. По това време в крепостта е имало само седмина затворници, а гарнизонът, който я е охранявал надхвърлял сто войници. Щурмът продължил четири часа, началникът на крепостта бил пленен, а затворниците – пуснати.
След 14 юни парижкото кметство решава Бастилията да бъде съборена, което става през следващите три години.
Сега на мястото на разрушената до основи Бастилия се намира площад Бастилия – където се пресичат много улици и булеварди. В центъра на площада се издига колона, увенчана с бронзовата статуя на гения на свободата, дело на Огюст Роден. В едната си ръка той държи факела на цивилизацията, а в другата скъсаните вериги на робството.
14 юли става национален празник на Франция на 31 януари 1879 година.
На самия 14 юли се провежда тържествен военен парад на Елисейските полета - започва в 10 часа от Етуал в посока към Лувъра, като го приема лично президентът. На площад Конкорд срещу знаменитата Триумфална арка са издигнати специални трибуни за зрителите. Финал на празника е големият салют и илюминациите край Айфеловата кула и на Марсово поле. Това истинско пиротехническо шоу обикновено започва в 10 часа вечерта.