Русия се отнася отрицателно към решението на Европейския съюз да въведе санкции срещу Турция заради изострянето на ситуацията в Средиземноморието. Това съобщи пред руското издание „Известия“ заместник-министърът на външните работи на Руската Федерация Александър Грушко, като подчерта, че такива действия само задълбочават многогодишния неразрешен конфликт в региона, предаде агенция "Фокус".
Едновременно, това не означава, че руската страна подкрепя действията на Турция, която изпрати в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър свои сондажни кораби за бъдещ добив на природен газ. В Анкара са уверени: ограниченията ще повлияят не толкова на икономическото положение на републиката, колкото на политическите отношения между Брюксел и Анкара. Под заплаха, конкретно, може да се окаже договорът за асоциация Турция-ЕС.
Бурни води
На 15 юли съветът на ЕС на ниво министри на външните работи одобри санкции срещу Турция заради действията на Анкара в ИИЗ на Кипър. От началото на май тук бяха изпратени два турски сондажни кораба – „Фатих“ и „Явуз“. ЕС ще съкрати финансовата подкрепа за Турция и ще спре преговорите за споразумение за въздушните превози, се казва в заявление на Съвета. Москва се противопоставя на ограничителните мерки срещу Анкара. Както заяви Грушко, едностранните санкции противоречат както на международното право, така и на процедурите на Съвета за сигурност на ООН. В допълнение, като правило, те не постигат целите си.
„Напротив, те водят до радикализация на позициите“, подчерта дипломатът. „Ние изхождаме от факта, че когато има неразрешени конфликти, всеки трябва да се въздържа от движения, които биха могли да влошат положението, включително може значително да се усложни политическия процес за разрешаване на конфликта“. В същото време, както вече беше заявено от Министерството на външните работи на Руската Федерация, Москва също е загрижена за влошаването на ситуацията в Източното Средиземноморие. От там подчертаха, че „нарушаването на суверенитета на Кипър не може да помогне за създаването на условия за трайно, жизнеспособно и справедливо решение на кипърския проблем“.
Турският парламент е убеден, че санкциите на ЕС ще предизвикат повече политически, отколкото икономически щети. „Политически ще нанесе много повече вреди - Анкара може завинаги да откаже да се асоциира с Европейския съюз“, заяви заместник-председателят на турския парламент Озтурк Йълмаз.
В ИИЗ и на континенталния шелф бяха открити големи запаси от въглеводороди - по-специално през 2011 г. американската компания Noble Energy откри находището Афродита с обем на газ около 140 милиарда кубически метра. Турското ръководство оспорва границите на ИИЗ на Кипър и заявява, че Анкара има право на природни ресурси в региона. Според Министерството на външните работи на страната, сондажните съоръжения работят там по лиценз, издаден от ръководството на Турската република Северен Кипър (ТРСК), която между другото е призната единствено от Турция. Министерството подчерта, че републиката „запазва правата си върху континенталния шелф в Източното Средиземноморие и ще продължи да защитава правата на турската общност на Кипър“ върху тези ресурси. Така Турция възнамерява да извършва проучвателни дейности до 3 септември 2019 година.
От самото начало Европейският съюз показа солидарност с позицията на Кипър, който повдигна този въпрос в началото на май на срещата на върха на ЕС в румънския град Сибиу. На 11 юли беше съобщено, че освен прекратяването на преговорите за въздушния транспорт и намаляването на финансовата подкрепа за Турция за 2020 г., става дума за преразглеждане на сътрудничеството на Европейската инвестиционна банка с тази страна и за отказ от срещи на високо равнище.
Между другото, това не са единствените ограничения, които скоро могат да бъдат наложени срещу Турция. Така че, поради снабдяването на Анкара с руските противовъздушни ракетни системи С-400, Вашингтон се готви да наложи санкции на Анкара. От Държавния департамент, още преди началото на доставките в Турция, припомниха закона „За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“ и подчертаха, че „ще има реални и отрицателни последици (за Турция), ако приемат С-400“. Според Bloomberg Вашингтон официално ще обяви въвеждането на мерки до края на седмицата. Все още не се знае какви ще бъдат те.
Помощта на посредниците
Тази година се отбелязва 45-та годишнина от конфликта между Кипър и Турция, който разделя острова на южна и северна части. Създадена през 1974 г., ТРСК, която заема една трета от островната територия, все още се възприема от повечето страни по света като земя, окупирана от Турция.
Уреждането на спорни въпроси тук исторически се ръководи от три партии: Гърция, Турция и Обединеното кралство (с правата на бивша метрополия). Тези три държави са гарантите за независимостта на острова от 1960 г. насам, когато излиза из под британско управление.
Москва настоява, че Съветът за сигурност на ООН трябва да се заеме с решението на кипърския въпрос. По-специално, както руският посланик в републиката Станислав Осадчий заяви пред „Известия“, постоянните членове на Съвета за сигурност биха могли да бъдат гарантите на споразумението, а именно Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция. Що се отнася до двустранните отношения с Кипър, Руската Федерация има добро сътрудничество с южната част и Москва очаква, че то ще остане такова, обобщи дипломатът.