Владимир Путин за пръв път спомена новото супер оръжие в речта си за състоянието на нацията, произнесена от него на 1 март 2018 г. Той показа видео и компютърна графика, на които се вижда крилата ракета, която първо се изплъзва от тихоокеанската военно-въздушна отбрана, след това прелита над нос Добра надежда и поразява цел в Хавай. Близкият до правителството телевизионен канал РТ "Russia Today" представи в Ютюб новото оръжие, наречено "9М730 Буревестник", представляващо елемент от цял нов оръжеен арсенал.
Въпросът е дали представените от Путин и РТ кадри са по-скоро продукт на научна фантастика в стила на компютърна игра или такива оръжия действително има?
На 8 август на полигон в Архангелска област се стигна до силна експлозия. Според "Росатом", при експлозията, станала при изпитание на експериментален двигател с течно гориво, са убити петима сътрудници. Други трима сътрудници на "Росатом" получили изгаряния.
Съобщението на "Росатом" поражда някои въпроси, защото в него се говори за "изотопи". Повечето изтопи обаче са радиоактивни - това не е обичайното гориво за двигатели с течно гориво. Природозащитната организация "Грийнпийс" съобщи, позовавайки се на руското Министерство за защита от катастрофи и аварии, че след експлозията нивото на радиация в Северодвинск се е покачило 20 пъти. Това също говори в полза на предположението, че са изтекли радиоактивни вещества.
Тъй като задвижваните с течно гориво ракети не отделят радиоактивни вещества, може да се предположи, че изпитателният модел е представлявал комбинация от конвенционален и нуклеарен двигател. Владимир Путин увери наистина, че новият ракетен двигател е бил успешно подложен на изпитание още през 2017 г., но доказателства за това негово твърдение няма. Позовавайки се на сведения на тайните служби, американският телевизионен канал CNBC съобщи в края на март 2019 г., че от февруари 2018 г. насам новият ракетен двигател е изпробван пет пъти и всеки път изпитателната ракета е падала.
Първата междуконтинентална крилата ракета?
Ако новото руско оръжие действително съществува, то би представлявало първата междуконтинентална крилата ракета /МККР/ в света. Стратегически тя би превъзхождала една междуконтинентална балистична ракета (МКБР), чиято траектория след старта не може да се променя, поради което, теоретически тя може да бъде поразена от противовъздушната отбрана.
На практика обаче, още от 1980-те години насам междуконтиненталните балистични ракети не могат да бъдат поразени, защото се движат с изключително висока скорост. Американските и руските ядрени ракети са снабдени освен това с множество ядрени бойни глави, така че огнестрелната им мощ - дори само числено - превъзхожда всяка противовъздушна отбрана.
Атомният ракетен двигател не използва енергията, освободена при изгарянето на горивото, а огромната топлина, която се отделя при ядреното деление. Още след края на Втората световна война учени в САЩ и в Съветския съюз се опитваха да разработят ядрени двигатели за самолети и ракетоносители, но без успех. Една от целите на тези опити винаги е била да се намери надеждно решение за защита на самолетния екипаж срещу възможно радиоактивно облъчване.
Непредвидими опасности
Освобождаването на радиоактивни елементи действително е и една от най-големите опасности при ракети с ядрен двигател. Но има и друго: с оглед на факта, че при една ядрена верижна реакция се освобождава огромна енергия, която е необходима, за да се ускори многократно скоростта на ракетата, означава, че евентуалното ѝ падане би причинило опустошителни щети в съответния район.
Възможно е военните и инженерите да смятат, че подобни „колатерални" щети са приемливи, но аварията в Архангелска област ясно показа, колко опасни са подобни оръжия - дори и в мирно време.
Автор: Фабиан Шмид