Какво ли щеше да прави Меркел днес, ако Берлинската стена не беше паднала? Щях да отида в Америка, да я обикалям, но с нещо по-добро от трабант, и да слушам Брус Спрингстийн, споделя тя в интервю за сп. "Шпигел".
Германската канцлерка Ангела Меркел рядко споделя моменти от личния си живот, тя не обича да говори за своите планове и мисли извън политиката. Сега обаче в интервю за германското списание "Шпигел" тя разказва за живота в ГДР, за мечтите си като млада жена и за трудния диалог между изтока и запада.
На въпрос на журналистите от списанието какво би се случило с нея, ако днес Германия все още беше разделена, Меркел отговаря: "Със сигурност сега нямаше да се срещнем". А какво би правила тя самата сега, ако днес ГДР все още съществуваше? "Щях да реализирам мечтата си", отговаря тя. Като 35-годишна тя мечтаела да пътува до Америка. "Заради големината, разнообразието, културата. Да видя Скалистите планини, да обикалям с автомобил из страната и да слушам Брус Спрингстийн", обяснява тя.
"Ние в ГДР също имахме приятели"
Меркел, която е на 65 години, разказва, че в Източна Германия жените са се пенсионирали на 60. "Така че преди пет години аз щях да съм си взела паспорта и да съм отпътувала за Америка", казва канцлерката пред "Шпигел". В ГДР пенсионерите са имали право да пътуват навсякъде. "Всеки, който вече не беше необходим като социалистически работник, можеше да пътува навън", добавя тя.
А дали би обикаляла Америка в американски автомобил? "Аз предпочитам малките автомобили. Но все пак щях да взема нещо по-добро от трабант".
Пред "Шпигел" канцлерката прави равносметка на 30-те години от падането на Стената и говори за носталгията, която някои източногерманци изпитват към времето преди 1989.
Според Ангела Меркел на много западноевропейци им е трудно да разберат, че щастливите и успешни моменти са възможни и в условията на диктатура. "Ние също имахме приятели и семейство, с които въпреки държавата празнувахме рождени дни и Коледа", казва тя и допълва: "Това, че не можехме да пътуваме в Америка, а само в Унгария и България, не определяше всеки наш ден".
"Тогава надигнахме глас"
А дали Меркел смята, че успехите на крайната десница в Източна Германия помрачават тържествата по случай юбилея от падането на Стената? На този въпрос тя отговаря, че за нея 9 ноември 1989 остава един щастлив момент в германската история. "Между 1949 и 1989 в ГДР толкова много хора мечтаеха за свободата - и изведнъж можехме да говорим открито за това. Тогава надигнахме глас. И днес всеки може да надигне своя глас", казва тя, но не пропуска да отбележи, че несъгласието не трябва да проправя път на презрението и омразата.
В интервюто канцлерката подчертава, че свободата на мненията включва и свободата да изразяваш несъгласие. "Насърчавам всеки да изказва своето мнение, но човек трябва да понася и реакциите, както и евентуален шитсторм, какъвто съм преживявала неведнъж. И това е част от демокрацията", изтъква Ангела Меркел.