Дълги и безрезултатни. Така накратко могат да бъдат описани приключилите днес преговори в Мадрид относно въпроса за климатичните промени. Дискусиите между представители на близо 200 държави продължиха 2 седмици. Бяха подписани редица декларации като такива за по-амбициозно намаляване на парниковите газове и за подпомагане на по-бедните държави, търпящи последиците от климатичните промени, но ключовото решение беше отложено за 2020 г. в Глазгоу.
Въглеродният пазар поставя цена на емисиите въглероден диоксид, основният газ, предизвикващ парников ефект, и позволява на страните и компаниите да търгуват с квотите за въглеродни емисии, които могат постепенно да се намаляват и така да се насърчава прилагането на нисковъглеродни технологии.
Европейски държави и други страни посочиха, че е по-добре да няма споразумение как да се управлява търговията на квотите за въглероден диоксид, отколкото да има слабо споразумение.
Към днешна дата светът е на път да постигне 3 до 4 градуса повишение, като последиците за много страни ще бъдат драматични.
Държавите, също така се ангажираха да заделят средства за най-уязвимите страни, за да ги компенсират за последиците от тежките природни катастрофи, което е един от най-належащите проблеми на малките островни държави.
Природозащитниците обаче обвиняват най-богатите държави в света, че не се ангажират достатъчно с климатичните промени. Парижкото споразумение може да е жертва на катастрофа, при която виновникът е избягал, извършена от шепа мощни въглеродни икономики, но те са на грешната страна в битката, на неправилната страна на историята, каза Дженифър Морган, изпълнителен директор на "Грийнпийс интернешънъл".