Тъкмо в дните около Коледните празници е някак трудно да не се съгласим спонтанно с предложението на лидера на Зелените Роберт Хабек. Председателят на Протестантската църква в Германия Хайнрих Бедфорд-Щром подкрепя идеята. той припомня, че и в семейството на Исус, малко след раждането на Спасителя, са били бежанци. Ако не се трогваме от мизерията и страданията в бежанските лагери на гръцките острови, докато се подготвяме у дома за светлия празник, значи нямаме сърце. А ако се надяваме ЕС да намери единен подход, може да се наложи да чакаме още дълго и така рискуваме да бъдем обвинени, че само отлагаме проблема.
Въпреки това Хабек греши. Защото приемането на няколко хиляди деца би изпратило грешен знак от няколко гледни точки.
Ефектът на "засмукването"
На първо място жестът лесно може да породи нова миграционна вълна, защото няма да дойдат само малолетните. Най-малкото по хуманни съображения след това в Германия ще трябва да бъдат приети и техните семейства. Но когато в държавите, от които те идват, или през които преминават транзитно стане известно, че се е появил нов шанс да стигнат до Германия, още повече хора ще се опитат да се прехвърлят от турското крайбрежие към гръцките острови. Така лагерите там няма да станат по-празни, а по-пълни. Подобно на спасителните операции в Средиземно море и тук става дума за една безкрайна спирала: щом Европа приеме мигранти, това предизвиква нови бежански потоци.
Предложението на Хабек е погрешно и защото една едностранна готовност на Германия да приеме нови бежанци ще освободи другите страни от ЕС, в т.ч. и Гърция, от тяхната отговорност по темата за бежанците. Германският министър на развитието Герд Мюлер лично е имал възможност да се увери, че благодарение на сътрудничеството с ООН помощта в африканските бежански лагери е организирана по-добре, отколкото тази в Гърция. При това Германия вече изпраща помощи на гръцките острови. Освен това Германия и ЕС подпомагат гръцките миграционни власти да съкратят времето за обработване на молбите за убежище.
Не всички са бежанци, има и икономически мигранти
За съжаление в дебата за бежанците често се забравя, че убежище може да получи само който има основания за това - например ако в родината му се води война или е преследван, но не и по икономически причини. Но изглежда Хабек изобщо не прави разлика, щом иска да приеме всички малолетни.
Това и до днес е най-голямата дилема на бежанската политика на Ангела Меркел, която доведе до възхода на десните популисти: който няма право на убежище, може въпреки това да остане в Германия, ако екстрадицията му не е възможна. Но самите германци все по-често се питат за какво са тогава процедурите по даване на убежище, след като те не влияят на крайния резултат, понеже в крайна сметка тези хора остават в страната.
Уроците от 2015/16
Следва ли от всичко това, че Германия не би трябвало да прави нищо за хората в лагерите? Не. Ако става дума за ограничен прием в единични случаи, това би трябвало да е възможно. Но само за хора, които имат перспектива да останат, т.е. такива, чиито молби за получаване на убежище вече са проверени. Приоритет все пак трябва да има въпросът за подобряването на условията на живот в лагерите.
А който смята, че това е безсърдечно, трябва да каже как да бъде ограничена миграцията. Защото точно този урок научихме досега - че миграцията трябва да бъде ограничена и направлявана. Ако на всеки се дава убежище, това убива идеята за право на убежище. За това също трябва да си даваме сметка в дните около Коледните празници.
Автор: Кристоф Хаселбах