През 2019-а руската делегация се завърна в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, след като правата ѝ за гласуване бяха отнети през 2014-а заради анексията на Крим. Дали обаче това завръщане бе успех или провал, коментират от Democratic Europe.
Кремъл понесе финансов удар, тъй като Москва трябваше да плати задължения по членски внос в бюджета на Съвета на Европа. Те възлизаха на обща сума от около 100 милиона евро, от които 33 милиона са дълг за 2019-а, а 55 милиона плюс начислена към тях лихва са за предиода 2017-2018.
Въпреки успешния опит на Русия да избута Пьотр Толстой на водещ пост в ПАСЕ, той досега не успя да промотира проектa на Кремъл, а именно легализиране на анексията на Крим, както и предоставяне на легитимен статут на представители на т. Нар. Донецка народна република(ДНР) и Луганска народна република(ЛНР).
Междувременно приемането на резолюцията на ПАСЕ на 30 януари се превърна в друг удар за Москва. Кремъл беше задължен да предприеме мерки за спиране на нарушенията на демократичните права и свободи на човека, по-специално по отношение на LGBTI общностите и върховенството на закона, както на територията на Крим, така и в цяла Русия. Резолюцията на ПАСЕ също така задължава Москва да спазва споразуменията от Минск, като спре военната намеса, прекрати подкрепата за терористичните групи „ДНР” и „ЛНР” в източна Украйна и поиска сътрудничество в разследването на полет MH17.
Реакцията на Русия беше доста предвидима. След края на зимната сесия на ПАСЕ г-н Толстой заяви, че Москва никога няма да се съгласи с условията на Съвета на Европа по отношение на Крим, проблемите с нарушаването на правата на LGBTI общността, както и изпълнението на решенията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Русия не е просто обикновен член на ПАСЕ, тъй като Пьотр Толстой заема водещ пост. Много експерти прогнозират, че той ще се опита да разпространи идеята за необходимостта да се узакони анексията на Крим и да се легитимират "ДНР" и "ЛНР" не само като ръководител на руската делегация, но и като вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Във всеки случай подобни изявления на Русия и пренебрегване на позицията на ПАСЕ ще дискредитират органа, създаден специално за изграждане на Европа без граници, за защита на ценностите и принципите на демокрацията, на правата на човека и на върховенството на закона.
Струва си да се спомене, че Русия заема 134-то място по „Индекса на демокрацията“ за 2019-а, нареждайки се до Република Гвинея и Демократична република Конго. Федерацията също беше включена в списъка на държавите с авторитарен режим заедно с Република Зимбабве, Катар, Кралство Камбоджа и други.