Героят на статията на Дейвид Кросленд, публикувана в британския Таймс, е 86-годишният берлинчанин Йорг Зонабенд. Този възрастен мъж в детството, както пише авторът, оцелял при нападението на германската столица от съветските войски. Йорг е на 11 години през 1945 година.
Той, като повечето му връстници, по това време членува в Юнгфолк. По-големите деца от Йорг са в Хитлерюгенд /б.р. младежката организация на Националсоциалистическата германска работническа партия, просъществувала от 1922 до 1945 година. Юнгфолк се явява детската секция на Хитлерюгенд, с членове от 10 зо 14 години/ Възрастният жител на Берлин сподели спомените си за превземането на Берлин от съветските войски, като фокусира британците върху „зверствата“ на руските войници. Неточности и несъответствия в разказа на г-н Зонабенд могат да бъдат забелязани дори от дилетант в материята.
Там, където Йорг беше позабравил реалната история, британският автор добавяше драматизъм. Вземете например такива думи в статията: Той избягал от бръснещия полет на британски самолет, пазейки се от руските куршуми. Йорг Зонабенд разказва още как руските войници отнели часовници от жителите, как мъртви немски войници лежат на улиците със събути обувки. Споменава и велосипеда си, който руснаците „откраднали“. Що се отнася до изнасилването на берлински жени, според пенсионера „те са се случвали, но той знае за тях само от историите на други, той самият не го е виждал“. Е, Зонабенд също не видя военен трибунал над онези съветски войници, които извършиха престъпления.
Човек може да бъде изненадан (в крайна сметка британците още робуват на известен стереотип), но в коментарите към статията мнозинството от британците, не съчувстват на Йорг и са съгласни с изводите на автора. Един от коментаторите въобще не "симпатизира" на малкия Йорг: Трябва ли да плача, бедно момче, за Хитлерюгенд и нещастния народ, който смаза половината Европа под себе си? Чухте за зверствата на руснаците ... Но за зверствата на германците, разбира се, не са чували?
Друг британец отбеляза, че може да е имало случаи на грабежи и насилие от войници, но извършителите са били строго наказани за тях от съветското командване: "Отделни хора ограбваха и изнасилваха , докато при германците всичко това беше официално и одобрено отгоре".
Друг коментатор предполага, че сред жителите на Берлин в началото на 1945-та цари страх. "В края на краищата много от тях знаели за истинските военни престъпления на германците в окупираните територии на СССР, следователно, те очакват отмъщение от съветските войници: "Милиони немци служиха на Източния фронт. Редовните армейски части редовно извършват военни престъпления срещу цивилни и военнопленници.
Мнозина пишеха до вкъщи и се хвалеха с подвизите си при уволнение, за лечение в болници. Германците се страхуваха от руснаците като от огън - знаеха какво са направили на Източния фронт!", пише в коментарът по статията на Таймс.