Отдавна е доказано, че от 2016 г. руските военни и наемници на частната военна компания "Вагнер" участват в гражданската война в Либия, започнала през 2011 г. Въпреки че Москва официално отхвърли твърденията за нейното участие, има достатъчно доказателства за това, че руски военни активно воюват на либийска земя, пише democratic-europe.eu.
Руските наемници бележат участието си в тази гражданска война с актове на изтезания, вандализъм и кървава следа от трупове, които са оставили след себе си.
След последното оттегляне на силите на Хафтар, заедно с руските наемници в района на Търхуна, в градските болници бяха открити много трупове (включително тела на жени и деца), контейнери, където затворници са изгаряни живи, кладенци с костите на екзекутирани пленници и най-малко осем пресни масови гроба. Предварителните доклади твърдят, че там са били погребани десетки живи хора. Остава трудна задача да открием точния брой тела, хвърлени в тези масови гробове. Само на едно място, например, бяха ексхумирани поне две дузини силно разложени тела, които могат да бъдат от цели семейства.
Наблюдателите на мисията на ООН в Либия заявиха, че приветстват решението на либийския ръководител на правосъдието за създаване на разследваща комисия и призоваха нейните членове да започнат работа възможно най-скоро за проучване на местата на масови гробове, идентифициране на жертви, установяване на причина за смъртта и предаване телата на семействата им.
От своя страна генералният секретар на ООН Антонио Гутереш изрази шока си от констатираното и поиска задълбочено разследване и преследване на отговорните лица.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел заяви, че ЕС е загрижен след откриването на масовите гробове в района на Търхуна и призова властите да накажат отговорните за кланетата.
Италия, която е пряко засегната от ситуацията в Либия поради географски фактори и главно заради бежанските потоци, отделно призова за независимо и прозрачно разследване за идентифициране и наказание на извършителите. Италианската дипломация определи откриването на масови гробове като „ужасяващо събитие“.
Що се отнася до инструментите, използвани от руските военни и военнослужещите от ПМС Вагнер, вече нищо не е изненадващо след нахлуването им в Сирия, където те участват в гражданската война на страната на Башар ал Асад, подкрепяйки неговия авторитарен режим.
Цивилизованият свят също помни добре неотдавнашните събития в Сирия, включително безразборните ракетни атаки с широк ефект от руската Каспийска флотилия, водещи до големи цивилни жертви; варелните бомбардировки от руските военновъздушни сили, които не щадиха дори жилищни квартали, училища и болници; многократната употреба (заедно с войските на Асад) на химическо оръжие; екзекуции на местни дисиденти, както и изтезания и убийства на военнослужещи.
Междувременно източник в една от европейските разузнавателни служби, който е тясно фокусиран върху развитието на събитията Либия, даде оценка за генерал Кочетков, който е начело на руския контингент в Либия (със седалище в Ел-Мерж). Според източника "неговото общо невежество, преувеличена самооценка, лоша професионална подготовка и съмнителни морални качества ясно се отразяват в действията на неговите подчинени спрямо местното население".
Според същия източник, Кочетков е известен с това, че се хвали с илюзорното си превъзходство в комуникацията с военнослужещите, които командва, демонстрирайки своето пренебрежение и презрение към подчинените.
Ограничен като общи познания и неграмотен във военното изкуство, руският генерал прибягва до обиди и унижение на хората около него, докато обичайният му език бил пълен с вулгаризми.
В резултат руските войски, разположени в Либия, оценяват Кочетков като невежа и нарцистична личност, пълна с комплекси, която изгражда кариера на база лична лоялност към командването, а не на професионални умения.
В тази връзка нито кадровите офицери, нито наемниците проявяват уважение към своя началник и неговите пагубни оперативни планове.
В същото време източникът отбелязва, че руските бойци, дошли в Либия с надеждата да спечелят пари, вместо да следват невежите заповеди на началника си, прибягват до грабежи и грабежи и отвличания за откуп.
Ако се окажело, че пленниците им нямали пари или ценности за да откупят свободата си, руснаците ги изтезавали с наслада.
Въпреки факта, че военните действия неизбежно водят до жертви, участието на руски военни и наемници (в Либия, Сирия, Конго и Судан) неизменно е белязано с изтезания, сплашвания и шокиращи актове на насилие (разчленяване на тела, чупене на гръбнаци, изкормване, слагане на гранати в слабините на жертвата, смачкване на кости с чук, изгаряне на живи хора и т.н.).