Политически кризи, конституционни кризи, икономически кризи, проблеми на расова основа... Светът се разкъсва и то на фона на пандемията от Covid-19. Това е глобалната картина. Дали обаче наистина живеем в безпрецедентно време или човечеството е било в подобни ситуации? Хората като че ли лесно забравят историята и миналото? Професор Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Увниверситета в Рединг, коментира в предаването "Събота 150":
"Никъде по света не сме добри в извличането на поуки от историята или прилагане на уроците на историята. Като се замислите, изминаха 102 години от последната истинска пандемия с така наречения "Испански грип", който уби милиони по света. А по повод безредиците покрай движението Black Lives Matter, можем да се върнем 50-60 години назад към протестите за граждански права в Америка. Що се отнася до това как се справяме с икономическата криза, вероятно е най-добре да се върнем към края на Втората световна война, когато нациите се обединиха, за разлика от популистките изхвърляния днес – като се започне от Болсонаро в Бразилия и се мине през Дутерте във Филипините, Орбан в Унгария, Джонсън в Обединеното кралство, Дуда в Полша и Тръмп в Съединените щати."
"Всички те упражняват някаква опростена форма на национализъм. И всеки път, когато през последните 150-200 години, още от времето на Наполеон, сме поемали в тази националистическа посока, тенденцията е да стигаме до наистина мрачни и лоши времена. Погледнете събитията от Голямата депресия през 30-те години на миналия век до Втората световна война. Не научихме уроците как се стигна до това и трябва да сме загрижени за днешното време."
"Съмнявам се, че може да се стигне до въоръжен конфликт между нациите, но това, което наблюдаваме, е нещо като технологична война, която в момента се води може би от Русия и със сигурност от Китай. Кибервойната е тази, която представлява най-голям риск и чиито свидетели ще бъдем. А ние не си учим уроците как се обединяват нациите и как в миналото са предотвратявали ескалацията на такива конфликти."
Може и да има прецеденти, но от казаното от Вас оставам с убеждението, че човечеството наистина не се учи от грешките от миналото...
"Не. Много по-вероятно е да попаднем в капана на миналото. Историческата аналогия на големия икономически катаклизъм, пред който сме изправени заради пандемията Covid-19, е началото на 30-те години на миналия век след икономическия срив, който пък е следствие на начина, по който приключи Първата световна война. Историята се повтаря. Тогава това доведе до надигане на национализма, на милитаризма в Япония, на Хитлер и нацистите в Централна Европа."
"Това потопи света в терор за 6 години. И ние излязохме от тази ситуация, като започнахме да градим заедно. Ако погледнете Западна Европа, Европейската общност за въглищата и стоманата беше това, което събра традиционни врагове като Франция и Германия. Впоследствие това доведе до реализиране на идеята на Жан Моне и създаването на Европейската общност, за да се стигне до Европейския съюз, събрал страни от Ирландия и Португалия на Запад до България на изток."
"Именно когато тези нации работеха заедно за социално добро и с обща цел, това време вероятно ще се запомни като най-хубавата част от тяхната история. Те научават урока, че когато всички работят заедно, живеем в мир, а мирът носи просперитет. А когато се надуват националистически мускули и се мисли егоистично, обикновено ни е необходимо повече време да решаваме проблемите и става по-трудно.
"Стана дума за популизъм, а вие в предишно наше участие заявихте, че и от двете страни на Атлантика наблюдаваме политици, които предлагат лесни решения на трудни въпроси, т.е. типични популисти. Дали все пак не идва краят на тяхното време, защото често звучат доста неадекватно?
"Да, има някои дребни признаци за това. Ако погледнете изборите за Европарламента, които бяха проведени не много отдавна, популистките партии не се представиха добре. Имаше проблясъци, но не навсякъде в Европейския съюз, със завръщане в някои страни към по-леви политики. Не се случва навсякъде. Големите избори предстоят в Съединените щати през ноември. На проучванията на общественото мнение в този момент може да се гледа само с голямо подозрение, но всички анкети показват, че Тръмп изостава навсякъде в страната."
"Дори популярността на Болсонаро в Бразилия пада главоломно, тъй като хората си дадоха много бързо сметка, че простите решения всъщност не водят до реални решения на сложните проблеми. Този вид основаваща се на лозунги политика, каквато наблюдаваме в много страни по света от 5-6-7 години, наистина не носи резултати. В момента има нещо като мираж, като химера за икономически успех и виждаме колко бързо това изчезва с разрастването на пандемията. Мисля, че ще видим спад на популярността на популизма, най-вече на крайнодесния популизъм, който в момента е по-доминиращ от крайнолевия."
"С навлизането в един постковид свят – надявам се това да стане по-скоро – правителствата, които се справиха по-лошо с кризата, като не обърнаха сериозно внимание на сложността на проблемите на общественото здравеопазване, ще установят, че губят места в парламентите по целия свят. Сега видяхме хора като Джасинда Ардърн, премиера на Нова Зеландия, и правителства като южнокорейското, и дори това в Тайван, които в никакъв случай не са либералдемократични, но реагираха по такъв начин, че успяха да поведат хората след себе си. И постигнаха по-добри резултати, като получиха подкрепата на повече хора и имаха по-добър шанс да омекотят удара на бурята. Всъщност ние сме във вихъра на тази буря и не мисля, че някой вижда нейния край."
При цялата тази динамика и сложност на събитията и проблемите дали пък планетата няма нужда от нов световен ред и ако наистина се стигне до такъв, кой може да бъде негов архитект?
"О, това е голям, много голям въпрос. Световният ред в либералнодемократичния вид, в който ни е познат днес, се основава главно на решенията от конференцията в Бретънудс от 1944 година, довели до учредяването на Световната банка и на Международния валутен фонд, и които превърнаха Съединените щати реално в единствената свръхсила. Да, това беше ХХ век – векът на Америка. Американската политика в момента не дава никакви признаци, че иска да продължи с това превъзходство и с този световен ред."
"Мъртъв ли е капитализмът? Абсолютно не. Ще е нужно дълго време за промяна. Но ние виждаме надигането на други нации, най-вече Китай, с националистическия самодържавнически подход към властта на Си Дзинпин. Сигурен съм, че този век ще бъде векът на Китай, но дали това ще стане по пътя на сътрудничество с други страни или на фона на постоянен конфликт, както Тръмп и Си са се вкопчили в момента? Тепърва ще разберем."
"Това, което най-вероятно ще се случи, е че ще станем свидетели на сътрудничеството на по-големи групи страни. Европейският съюз в момента е в беда, но аз съм убеден, че ще оцелее. Така че подобни общности ще осигуряват баланса между Съединените щати като западаща свръхсила и надигащия се като такава сила Китай. Бихме искали да видим Евросъюза като мост между Запада – американския Запад, ако щете – и китайския Изток. Искаме да видим развитие на всички свободни нации по света. Искаме подобряването на икономическата ситуация в Африка и Азия да продължи. Но кой ще бъде доминиращата сила след 40-50 години никак не е ясно.