29 август, 587 г. пр.н.е. е останал в историята като датата на разрушаване на Соломоновия храм в Йерусалим от вавилонския цар Навуходоносор II, припомнят от "Алеф".
Какво разказва историята:
Соломоновият храм, известен още като Първия храм, е първият еврейски храм в Йерусалим. Представлявал главната фокусна точка на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения. Строежът му завършил през Х в. пр. Хр.
Началото сложил бащата на Соломон-цар Давид, който преди смъртта си бил събрал голямо количество материали за построяването на Храма на хълма Мория, където бил закупил земя и бил извършил жертвоприношения. Замисълът осъществил Соломон. В Библията се сочи, че Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвил материали за строежа на храма, за да изпълни идеите на баща си. Накарал да се извадят големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябвало да послужат за основите и стените на Храма. Те били подготвени и занесени до мястото на строежа под надзора на опитните строители от град Тир. Същевременно Соломон сключил договор с тирския цар Хирам I и за доставката на кедров дървен материал от ливанските гори, който бил доставен по море до Яфо, а от там транспортиран до Йерусалим.
Соломон се погрижил и за постояването на водоснабдителна система – издълбаване в скалите на големи цистерни, в които се стичала вода, идваща по канали от „резервоарите”, разположени близо до Витлеем.
Подготовката за строежа продължила три години. На четвъртата година от царуването на Соломон започнало и самото строителство. То се извършвало по финикийски модел. Давид оставил на Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът. Строителството му отнело седем години и половина. На единадесетата година от царуването на Соломон Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година. Кивотът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено на специално предназначено място в Храма – в Светая Светих. Легендата разказва, че Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ. Според преданието, в Кивота се съхранявали каменните Скрижали на завета с Десетте заповеди, както и стомната с манната и Аароновият жезъл.
Празникът за освещаване, който продължил седем дни, дава началото на нова ера в историята на Израел.
След превземането на Йерусалим и сриването на храма от вавилонския цар Навуходоносор II на 29 август 587 г. пр.н.е., кивотът изчезва. Повече от 2500 години за неговото местонахождение се носят неизброими легенди.
На мястото на руините след освобождаването си от вавилонците юдеите построили нов Йерусалимския храм, който получил известност като Втория храм или Храма на Ирод. Окончателно работата по изграждането му приключила едва през 64 г. пр.Хр. Той бил разрушен отново шест години по-късно, когато римските легиони на император Тит завладяват Йерусалим.