Госпожо Меркел, покланям се пред Вас! Благодарение на Вас сега съм в състояние да напиша тези редове, пише в коментара си сириецът Халил Халил, дошъл в Германия преди пет години.
"Ще се справим!" - у едни това изречение предизвика възмущение, други го възприеха като предизвикателство. Каквото и отношение да има човек към канцлерката Ангела Меркел, едно е ясно: тези три думи ще си останат ключовата фраза на нейното дълго управление. Включително и защото тя умее да държи здраво кормилото в бурни времена. И защото осигурява стабилност. Това изречение ѝ донесе невероятна репутация - в чужбина дори повече, отколкото в Германия. Това изречение си остава вездесъщо.
В моята родина Сирия Ангела Меркел беше добре известна и преди да произнесе тези думи. Тя е политическа фигура, която олицетворява енергичните и успешни жени. Безчет жени в патриархално устроените общества и страни научиха от Меркел, че жените се справят еднакво добре в редица професии, които доскоро се смятаха за мъжка привилегия.
Навсякъде има добри и лоши хора
"Ще се справим!" - в това изречение е скрито още едно послание: интеграцията е двустранен процес. То неслучайно е изречено в първо лице множествено число, т.е. от името на цялото германско общество, най-вече от името на безбройните доброволци, които се притекоха на помощ на бежанците. Самият аз се запознах с много от тях. А търсещите убежище - хора като мен - са обектът на това обществено усилие. Видя се, че успех можем да постигнем само с обединени сили. Когато между местните и бежанците има взаимно доверие, приемане и уважение, тогава може да се постигне много. Доказаха го последните пет години.
Никой не напуска родината си доброволно и с удоволствие. Родината - това е специално място. Но когато в тази твоя скъпа родина настъпи ужасът, когато всичко потъне в разруха, когато войната, репресиите и катастрофите те лишат от всичките ти права - какво правиш тогава? Бягаш. И всеки бежанец е отделен индивид, той не е просто част от "вълнáта", "потока", "лавината" или "проблема". Всички тези метафори не би трябвало да се използват от почтените хора, те не би трябвало да се разпространяват от медиите. Защото от тях боли.
Само през 2015 година в Германия пристигнаха 890 000 бежанци. И до днес обаче общественото внимание се насочва към тях почти единствено при криминални прояви. Да, бежанците са обикновени хора, а не някакви светци. Тъй че и те понякога вършат глупости и дори престъпления. За съжаление обаче тъкмо в тези случаи на преден план излиза националността на извършителя, особено когато той е бежанец. И много често в резултат от това всички бежанци попадат в общия кюп. А банална истина е, че във всички страни и във всички култури има и добри, и лоши хора - независимо от географията и от религията. По цял свят има добре образовани и по-необразовани, възпитани и невъзпитани, миролюбиви и агресивни хора.
Справихме се с доста неща
Пет години след онова повратно "Ще се справим" ние наистина се справихме с доста неща. Благодарение на Ангела Меркел и на безчет хора, които работят в администрацията и в отделните служби. Благодарение на безбройните доброволци. Благодарение на това, че хората и обществото в Германия са невероятно отворени. И, естествено, благодарение на старанието и амбицията на всички онези, които пристигнаха тук като бежанци.
Да, когато човек пристигне в нова страна, най-напред трябва да натрупа доста нови знания и опит. На първо място - да научи езика, но също така да опознае нравите, обичаите, културата. А това не става от днес за утре. Нужни са и местни хора, които да ти помогнат по този път. Които да разговарят с теб. Които да ти обясняват нещата и да разчистват недоразуменията. Хора, с които не на последно място и да се чувстваш добре.
В моя приятелски кръг почти всички извървяха този път и междувременно постигнаха страхотни успехи. Намериха се работодатели и учители, които бързо разбраха: човек, добрал се от Сирия дотук, има потенциала да стигне още по-далеч. Аз от самото начало бях сигурен, че всичко е въпрос единствено на време. А когато избухна пандемията, бързо се разбра колко важна роля играят мигрантите особено в областта на здравеопазването. И всъщност всички трябваше най-късно тогава да разберат, че миграцията е не "майката" на всички проблеми, а тяхното решение.
Миграцията подпомага икономическия растеж, тя намалява различията в благосъстоянието между отделните страни и свързва различните общества и различните култури. Миграцията има и своите весели страни, особено когато хората започнат да се опознават взаимно с всичките си особености и кусури. Накратко: миграцията обогатява!
Госпожо Меркел, покланям се пред Вас! Благодарение тъкмо на Вас сега съм в състояние да напиша тези редове. Благодаря Ви, че се застъпвате за едно отворено, честно и пъстро общество. Ще ми липсвате, когато след година изтече мандатът Ви…
*****
Халил Халил (31 г.) е роден в Алепо и живее в Германия от края на 2015 година. В Сирия е завършил право. В момента кара професионално журналистическо обучение в обществено-правната медия Südwestfunk в Щутгарт. През 2019 година беше отличен с Отечествения медал на провинция Баден-Вюртемберг. Успоредно с обучението си Халил Халил изнася лекции за съдбата на бежанците, за интеграцията, за езиците и диалектите, за демокрацията и културния шок.