Йонми Парк е на 13, когато успява да избяга от Северна Корея. Разказът за детството ѝ в тази изолирана от света страна потриса. "За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора."
26-годишната Йонми Парк вижда в детството си ужасяващи неща - страданията на севернокорейците от жестокия режим, от масовия глад, от повсеместната бедност и атмосферата на постоянен страх. По сметищата на родния ѝ град редовно се виждали трупове на хора, включително бебета, измръзнали от студ. Чичото и бабата на Йонми починали от глад. В борбата си за оцеляване хората били принудени да се хранят дори с насекоми, разказва младата жена.
"Не ни беше позволено дори да мислим"
На 13 години Йонми Парк успява да избяга заедно с майка си в съседен Китай. Оттогава насам тя разказва пред света за чудовищните условия на живот в комунистическа Северна Корея. На 9-годишна възраст момичето било принудено да присъства на публичната екзекуция на майката на свой познат. Прегрешението на жената се състояло в това, че тайно гледала холивудски филм. „Не ни беше позволено да носим каквото искаме, не ни беше позволено да пеем, не ни беше позволено дори да мислим", разказва Йонми Парк пред медии. Като дете вярвала, че държавният ръководител има божествен произход и дори може да чете мислите ѝ.
Обожествяването на диктатора - първо Ким Чен Ир, а от 2011 насам Ким Чен Ун - е нещо напълно нормално за подрастващите в Северна Корея. „Когато бях малка, нямах представа, че сме изолирани от света, нито пък знаех, че отправям молитвите си към един диктатор", казва години по-късно Йонми Парк.
Северна Корея е единствената страна в света, в която хората биват екзекутирани, защото са водили неразрешени от властите международни телефонни разговори, обяснява Йонми и твърди, че всяка книга, всеки филм, всяка информация в тази страна са подчинени на една-единствена цел: промиване на мозъците и възхваляване на „божествения" вожд.
"В Северна Корея човек няма приятели, има само другари"
Пред „Ню Йорк Пост" 26-годишната Йонми Парк разказва, че детството ѝ в Северна Корея било белязано от самота и хлад в междучовешките отношения. „В Северна Корея човек няма приятели, има само другари. Приятелство там не съществува."
"За нас беше нормално да виждаме по улиците трупове на умрели от глад хора", споделя още севернокорейката. Днес тя живее в САЩ, където следва и се ангажира в защита на човешките права. Младата жена обвинява режима в Пхенян, че осъжда народа си на глад, докато в същото време дава милиарди долари за разработването на атомни оръжия. Йонми Парк призовава световната общественост да не си прави илюзии за севернокорейския диктатор: младата жена го нарича "убиец, който систематично поробва своя народ".