Ще изградим солидната основа на една по-екологична Европа. Това заяви комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон във връзка с представения от ЕК план за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г.
„Въз основа на съществуващите политики и плановете на държавите членки сме на път да надхвърлим настоящата си цел от 40% за 2030 г. Това показва, че по-високите амбиции са не само необходими, но и реалистични. Енергийната система ще бъде в основата на тези усилия. Ще се опрем на успеха на европейския сектор на енергията от възобновяеми източници, ще разгледаме всички инструменти, с които разполагаме, за да повишим енергийната си ефективност, и ще изградим солидната основа на една по-екологична Европа”, каза Кадри Симсон.
Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател за Европейския зелен пакт, каза: „В този решаващ момент за нашето здраве, нашата икономика и за глобалните действия в областта на климата е особено важно Европа да поеме по пътя към екологосъобразното възстановяване. Длъжни сме пред нашите деца и внуци да предприемем действия сега. Днес Европа показва на света как ще подобрим благосъстоянието и просперитета на нашите граждани през следващото десетилетие, като работим за постигането на целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г.”
Повишаването на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. беше обявено за първи път в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен през юли 2019 г., в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на температурата в световен мащаб до значително под 2°C и за полагане на усилия то да се задържи до 1,5°C.
В публикуваната оценка на въздействието и въз основа на процес на широки консултации, проведен през последната година, Комисията внимателно проучи въздействието на намаляването на емисиите с 50% до 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. върху икономиката, обществото и околната среда. В оценката на въздействието надлежно се разглежда наборът от налични инструменти на политиката и как всеки сектор на икономиката може да допринесе за постигането на тези цели. Заключението е, че балансираният, реалистичен и разумен път към неутралност по отношение на климата до 2050 г. изисква цел за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г.
Постигането на намаляване на емисиите на парникови газове с 55% ще изисква действия във всички сектори на икономиката. Неутрален по отношение на климата преход може да се постигне само с принос от всички. Емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива са най-големият източник на емисии на парникови газове в ЕС. Заедно с неорганизираните емисии, различни от CO2, в енергийната система те са отговорни за малко повече от 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Това подчертава централната роля на енергийната система в прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Наред с промишлеността, сградите и транспортът са основните потребители на енергия и източници на емисии.
Декарбонизацията на предлагането и търсенето на енергия е от основно значение за постигането на неутралност по отношение на климата. Оценката на националните планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата показва, че те ускоряват енергийния и климатичния си преход. Тя посочва, че делът на енергията от възобновяеми източници в ЕС може да достигне 33,7% до 2030 г. и така да надхвърли настоящата цел от най-малко 32%. По отношение на енергийната ефективност разликата в нивата на амбиция остава: 2,8% за първичното енергопотребление и 3,1% за крайното енергопотребление в сравнение с целта от най-малко 32,5%. Комисията ще предприеме действия за преодоляване на този проблем, по-специално чрез предстоящата инициатива за „вълна на саниране“ на сградния фонд и прегледа и евентуалното изменение на Директивата за енергийната ефективност, както и насоки за първия принцип на енергийната ефективност. Публикуваната оценка на националните планове за енергетиката и климата в целия ЕС ще бъде допълнена през октомври от оценките на отделните държави членки като част от доклада за състоянието на енергийния съюз