В сраженията за Нагорни Карабах бяха убити стотици арменци и азербайджанци, много хора от региона напуснаха родните си места. Какво е да живееш във война? Репортаж от град Барда, само на 20 км от фронтовата линия.
Пламъците почти изцяло са погълнали предишния живот на Илгар Фаразалиев. Малко сребърни прибори в кухнята, една рамка от очила, няколко семейни снимки - това са обгорените останки. Ракета ударила къщата им в началото на октомври, разказва Илгар. Домът, където живеел вече от 35 години, изгорял до основи.
"Бяхме се събрали цялото семейство и гледахме телевизия, когато експлозия разтърси задния двор", разказва той. "Побягнахме навън и веднага повикахме пожарната, но когато тя пристигна - вече беше късно."
Илгар Фаразалиев живее в азербайджанския град Барда, на около 20 километра от фронтовата линия в Нагорни Карабах. Той е убеден, че арменците са изстреляли ракетата, която е поразила дома му. Според него, през последните седмици съседната държава целенасочено обстрелва цивилни цели в Азербайджан. По въпроса обаче няма независима оценка.
Война за налагане на различни възгледи
От края на септември Армения и Азербайджан отново воюват за Нагорни Карабах. Според международното право, регионът принадлежи към Азербайджан, но на власт там са арменски сепаратисти. И двете страни съобщават за свои военни успехи и взаимно се обвиняват в подклаждане на конфликта. И в целенасочени атаки срещу жилищни квартали.
Като посредник Русия вече два пъти успя да постигне прекратяване на огъня, но и двете споразумения бързо се провалиха. Нарушено беше и третото споразумение, постигнато във Вашингтон. За месец жертвите сред цивилните граждани са над 100. По данни на арменските власти, убитите войници вече са близо 1000. Азербайджан не съобщава нищо за своите загуби.
Войната за Нагорни Карабах е и война за налагане на определени възгледи. И двете правителства се опитват да влияят на общественото мнение - с помощта на социалните мрежи и телевизионните канали.
Азербайджан се управлява авторитарно и свободата на словото е подложена на масивни ограничения, съобщават правозащитниците. А в момента там е наложено и военно положение: от 21 часа вечерта до 6 сутринта важи полицейски час. Достъпът до интернет често се ограничава, цензурата е строга. Туитър, Фейсбук и редица приложения за комуникация редовно са блокирани, денят преминава под знака на военната пропаганда. Чуждестранните журналисти не могат да припарят в близост до фронта и разполагат единствено с информацията, която им дават азербайджанските власти.
А властите обичат да показват кадри от такива места като Средното училище № 6 в Барда, където от началото на войната са настанени бежанци - над 100 семейства. Повечето идват от съседния град Тертер, където вече от седмици се водят тежки артилерийски престрелки между арменските и азербайджанските войски. По тази причина много хора са напуснали Тертер. Част от жителите на града обаче са останали и се крият в мазетата.
Стар конфликт, нови сражения
Глухият тътен на оръдия се чува чак до училищния двор в Барда, където играят децата на бежанците. Пред входа, край една черно-бяла снимка, са положени червени карамфили: в памет на един азербайджански войник, загинал в първата война за Нагорни Карабах преди 30 години. Тогава, след разпадането на СССР, Азербайджан изгуби контрола над този регион, населен предимно с арменци. През 1994 година с посредничеството на ОССЕ беше сключено крехко примирие, което обаче не уреди трайно териториалния спор.
Бежанците в "Шесто училище" в Барда са убедени, че тяхната армия води справедлива война. На същото мнение е и Мусела Мусаева, заместник-директорка на училището. Тя обаче не вярва, че азербайджанската страна обстрелва и цивилни цели в Нагорни Карабах, нито пък че и сред арменците има много убити и много бежанци. "Не знам какво става откъм арменската страна. Знам само това, което виждам тук по нашата телевизия", казва Мусаева. "Убедена съм обаче, че арменците ще загубят. Крайно време е да се оттеглят. Ние не се бием, за да окупираме арменска територия, ние просто искаме да си вземем обратно онова, което си е наше."
Така мисли и бежанецът Забил Алиев, който живее вече от няколко седмици в училището заедно със съпругата си Нахиде и с три внучки. Те също са от съседния Тертер. В новия им "дом" по ученическите чинове са наредени чаши и чинии, на пода гори малък газов котлон. "Тревожа се за момичетата. Толкова ги беше страх, когато започнаха сраженията", казва Алиев откъм походното си легло. "Те трябва да ходят на училище."
Какво ли още ще се случи?
Алиев не вярва, че дипломатическото посредничество и временното примирие могат да постигнат нещо. Другият Алиев, президентът на страната, продължава да залага на военното решение. "Никой не може да сломи нашата решителност", каза Илхам Алиев на среща с висши военни, излъчена по държавната телевизия. И добави, че врагът ще бъде изтласкан, а Азербайджан ще си върне Нагорни Карабах.
Но какво означават тези намерения за цивилните граждани от двете страни, включително и за бежанците в училището в Барда? Никой не знае отговора на този въпрос. Може скоро да се приберат по домовете си. Или пък да стане още по-страшно и да им се наложи да напуснат училището в Барда, защото и там може да стане опасно.