Навсякъде студ и влага, болести и мизерия. А зимата тепърва започва. В бежанския лагер Кара Тепе на о-в Лесбос няма нито отопление, нито осветление, нито топла вода. Децата страдат от паник атаки, не играят, не говорят.
Абдул Азим Султани свива постелката и я изстисква. От нея се отцежда студена вода - над бежанския лагер на остров Лесбос през нощта отново е валяло. И одеялото, с което се завиват Султани, жена му и 8-месечната им дъщеря, е мокро. Жената го закача на въже, опънато между съседната и тяхната палатка, която обитават заедно с още едно петчленно семейство.
"Опитах се да получа поне един найлон, за да го сложим върху палатката, но от хуманитарната организация ми казаха, че нямат. В Мория поне можехме да си строим колиби, а тук и това не може“, разказва Абдул. В продължение на дни е валяло. Големи части от бежанския лагер Кара Тепе са под вода.
Неописуемо
В интернет има снимки на хора от лагера, които газят във вода до колене. Над 7500 души са настанени тук, една трета от тях са деца. Водата междувременно е почти изпомпана, но зимата тепърва започва. Лагерът е разположен непосредствено до морето, бурният вятър нощем почти отнася палатките.
"Здравето на хората тук е застрашено от различни фактори“, обяснява Катрин Брубак от организацията „Лекари без граници“. Студът и влагата в палатките причиняват типичните за зимата настинки, но зачестяват и възпаленията на белите дробове. „Тъй като Ковид-19 също е белодробно заболяване, има опасения, че ситуацията ще се влоши още повече“, казва Брубак и признава, че в лагера на практика няма никакви условия за надеждна защита от коронавируса.
Към това се добавя фактът, че от три месеца насам в лагера няма топла вода. Дълго време хората се миеха в морето, но сегашните температури на водата вече не го позволяват.
"В лагера няма санитарни помещения. Има хора, които от три месеца насам не са се къпали. Затова е плъзнала краста“, добавя представителката на „Лекари без граници“. Дъщерята на Абдул също страда от кожно заболяване, навярно краста.
Но най-страшен е студът. „Мнозина се опитват да отопляват палатките си с газов котлон, само че вътре е много тясно и затова все по-често се налага да превързваме рани от изгаряния“, разказва Катрин Брубак.
Палатковият лагер Кара Тепе трябваше да е само временен подслон. Само че новият лагер на остров Лесбос ще бъде готов чак през септември 2021. Еврокомисията обещава, че няма да има „нова Мория“. Бъдещият лагер щял да отговаря на европейските стандарти.
Това обаче не помага на хората, които са сега във временния лагер. Те нямат топла вода, а ток се подава от няколко генератора, които постоянно излизат от строя. Хората се тълпят около тях, за да си сварят вода или да заредят мобифоните си. Имат право да напускат лагера само веднъж седмично за четири часа. В самия лагер след 17 часа настава пълна тъма - осветление няма нито в палатките, нито извън тях.
Съдбата на децата
Детската психоложка Катрин Брубак обяснява, че цялата тази ситуация има катастрофални отражения върху детската психика: „Виждам го с очите си. Състоянието на децата, които преглеждам, се влошава прогресивно. Страдат от кошмари и паник атаки, не могат да спят, не играят. Вчера видях едно момиче, което вече изобщо не говори и отказва да излиза от палатката“, разказва лекарката.
Германските провинции вече обявиха готовността си да приемат двойно повече бежанци от Лесбос, отколкото е обещало федералното правителство - 3700, вместо предвидените 1553 души. Министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер обаче отново повтори, че политиката по даване на убежище е въпрос от компетенциите на федералните власти. И че Германия би приела повече бежанци от Гърция само в рамките на съвместни европейски действия.