Сдобряването между Катар и Саудитска Арабия носи голям потенциал за Турция, сочат наблюдатели пред БНР. Последните дни от управлението на Доналд Тръмп са напрегнати не само за американците, но и за Иран и страните около него. В дните около Нова година иранският външен министър Джавад Зариф „бомбардира“ Туитър с предупреждения, че Тръмп си търси претекст за война и ще Израел готви саботажни атаки на иракска територия, за да предизвика американски удар по Техеран.
В началото на тази седмица самият Техеран предприе провокативни действия - в противоречие с ядреното споразумение от 2015 година започна да обогатява уран до 20 процента в централата във Фордо и в същия ден, понеделник, залови южнокорейски танкер близо до Ормузкия проток.
Всичко това се случи преди щурма на Капитолия във Вашингтон от привържениците на Тръмп. Вчера председателят на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси обяви, че има опасност „нестабилния“ президент да започне военни действия (срещу неопределена държава) и дори да разпореди ядрен удар и по тази причина Пелоси е съгласувала превантивни мерки с началника на обединените щабове на американската армия генерал Марк Мили.
Именно Тръмп би трябвало да е най-голямата грижа на иранците, посочи в интервю за „Събота 150“ редакторът на списание „Икономист“ за Близкия изток Роджър Макшейн.
Тези дни външният министър Джавад Зариф и други ирански официални лица заговориха доста по-често отпреди за опасността от война с Америка и Израел. „Тръмп си търси претекст”, Израел действа с „агент провокатори” в Ирак, Техеран ще отговори твърдо - това общо взето е смисълът на твърденията им. Според Вас имат ли основания за притеснения?
Основания има, донякъде. Но не израелците трябва да са най-голямата грижа на иранците. По-скоро залезът на Тръмп и какво може да стори американският президент до 20 януари, когато трябва да напусне Белия дом. Тук е най-големият риск от война. Виждаме един вид провокации от страна на Иран чрез атаки на съюзниците му в Ирак над американски войници и американското посолство там, виждаме и как заплашително реагира Тръмп.
Да, но казват, че Бенямин Нетаняху, израелският премиер, има доста причини да удари Иран - поредната предизборна кампания в Израел е вече в разгара си; паралелно напредва делото срещу Нетаняху за корупция. В същото време Израел е сочен като играча с най-голям интерес да бламира намеренията на Джо Байдън да възроди ядреното споразумение с Техеран.
Със сигурност и Израел, и Америка на Тръмп търсят начини да ударят иранската ядрена програма. През лятото на миналата година имаше множество инциденти в Иран, които приличаха на такива удари - експлозии в ядрени обекти, дигитални атаки. После, през ноември, се случи убийството на иранския учен, вероятно дело на Израел. Тези действия произтичат не само от опасенията на израелците и Тръмп от Иран, но също така и от желанието им да попречат на Байдън да възстанови ядрената сделка.
Не изключвате пряк военен удар - като бомбардировката над Ирак през 1981 година?
Не, не мисля, че ще има директна атака. Едва ли израелски самолети ще бомбардират Иран или пък израелски и американски войници ще влязат в пряк досег с ирански. Ако нещо се случи, то ще бъде както досега - чрез мистериозни експлозии или мистериозни убийства. Това е начинът, по който толкова години вече двете страни играят тази „игра”. Всеки иска при бъдещи инциденти да си запази възможността да отрече съпричастност, при това правдоподобно. Ако се стигне до удари по Иран, те ще бъдат завоалирани чрез подставени изпълнители или по друг начин.
Как разчитате поведението на Техеран от последните дни? Заловиха корейски танкер - това напомня на практиката от лятото 2019-а. Но в същото време пристъпиха към обогатяване на уран до 20 процента. Това бе постановено от иранския парламент след убийството на Мохсен Фахризаде. Но дали този ход се предприема изцяло по принуда или има и сметка в него, според Вас?
И двете. Президентът Хасан Рохани изглежда е искрен, като казва, че ръцете му са вързани. Не му се искаше да предприема такива стъпки в този момент - искаше да ги отложи, но бе задължен от парламента... Но това е и стратегически ход. Иран се опитва да увеличи лостовете си за контрол над бъдещите преговори - да притисне Джо Байдън да отмени санкциите (по-скоро), както обеща. Да му покаже какво може. Но и да покаже какво има за размяна, когато Байдън поиска да разшири обхвата на преговорите. Нова американска администрация ще иска да удължи срока на ядрената сделка, да ограничи ракетната програма на Иран и да овладее иранските действия в Близкия изток. С две думи, Техеран се стреми да събере достатъчно козове, преди да пристъпи към тези преговори.
Да, но ще се съгласите ли, че Тръмп в известен смисъл помага на Байдън? Тази седмица наложи нови санкции над иранската метална индустрия. Така и следващият американски президент се сдобива с козове.
Да, с тези нови санкции Тръмп цели да затрудни завръщането към ядрената сделка при Байдън, да усложни отмяната на санкциите. Но ефектът може да е обратен - някои от натрупалите се санкции са относително лесни за отмяна. И като ги отмени, Байдън всъщност може да спечели доверие в Техеран, без да му се налага да прави някакви съществени отстъпки.
Повече от три години Катар бе под саудитска икономическа блокада, но във вторник емирът шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман се прегърнаха пред всички. Прегърнаха се, но дали си простиха? Какви, според Вас, ще са последиците от конференцията в Ал Ула за региона?
Странно е това, което се случи във вторник. Когато наложиха ембаргото срещу Катар (през юни 2017), саудитците и Емирствата заедно с Египет и Бахрейн обявиха и списък с 13 условия за отмяната му. Катарците трябваше да прекъснат връзките си с Иран и с ислямистите, да закрият телевизия „Ал Джазира“ и турската военна база. Катарските власти, като че ли, не са приели нито едно от тези искания, но въпреки това спорът бе прекратен... От начало до край този диспут бе нелеп. Особено от американска гледна точка, защото и двете страни по спора са приятели и съюзници на Вашингтон. Затова Америка приложи голям натиск за прекратяването му... В края на краищата Саудитска Арабия осъзна, че конфликтът с Катар е контрапродуктивен - и икономически този разкол сред страните от Залива не носеше никаква изгода никому. И доколкото гледа на Иран като на основния проблем, Рияд се стреми да сплоти всичките си съседи срещу него... Не мисля обаче, че Обединените арабски емирства са на едно и също мнение с Кралството. Емирствата са много по-загрижени от връзките на Катар с ислямистите и Турция. От години вече саудитско-иранското противопоставяне е определящо за отношенията в региона. В бъдеще може би тази роля ще има противопоставянето между ОАЕ и Турция.
Значи отношенията между Катар и другите сили в Залива ще продължат да вървят постарому, както беше преди 2017-а?
Да, ще се прегръщат за пред хората, ще търгуват помежду си, но Рияд, и особено Абу Даби, ще продължат тихичко да се дразнят от поведението на Доха. Тя може и да смекчи тона на „Ал Джазира” и другите си медии. Това смекчаване може да продължи известно време, както се е случвало и преди, но едва ли ще се задържи завинаги. Защото няма признаци, че Катар се кани да скъса с ислямистите или с Турция или Иран.
Има ли някакви изгледи сдобряването в Залива да се превъплъти в сдобряване в Либия? Знаем, че Обединените арабски емирства са сред основните поддръжници на фракциите в Бенгази, докато Катар поддържа противниците им в Триполи.
Убеден съм, че ефект върху Либия няма да има. Няма изгледи турците, които също са на страната на Триполи, да оттеглят подкрепата си. Нито че Емирствата ще изоставят Бенгази. Освен това в този конфликт са замесени и други сили - Русия, Египет. Тъй че, едва ли можем да очакваме някакво решение на либийския конфликт в скоро време, за съжаление.
„Разведряването“ в Персийския залив е под въпрос, поради твърде неясните формулировки в заключителното комюнике от тази седмица, сочи Антонино Окиуто, изследовател от Gulf State Analytics.
Към момента не се вижда как сдобряването между покровителите на либийските фракции от Залива ще се отрази позитивно на Либия. Даже напротив, самата Либия може да се превърне за пореден път в ябълка на раздора.
Потенциална причина за нови раздори в Залива остава различното отношение към Иран.
През тези три години Доха подобри връзките си с Техеран. Доста малко са доводите, които могат да накарат Катар да се откаже от тези връзки. Преди 2017 година катарците лавираха успешно между големите регионални сили - Саудитска Арабия и Иран. И по-скоро ще продължат по тази линия на поведение, вместо да застават на страната на една от големите сили срещу другата.
Европейският съюз и Съединените щати много биха искали Саудитска Арабия да подкрепи, или поне да не бламира, една нова ядрена сделка с Иран. Възможно ли е да използват катарско посредничество в тази насока, след като Доха и Рияд вече си говорят?
Както в Саудитска Арабия гледат на нещата, страната се нуждае от обединен сунитски фронт срещу шиитски Иран. Рияд се опитва да подобри отношенията си с Турция - друга важна сунитска сила в региона, и да я привлече към антииранския фронт. Докато Доха иска да бъде мост между Техеран и Вашингтон, а в бъдеще може би и между Техеран и Рияд. Турция със сигурност е сред големите печеливши от сдобряването между арабите в Залива - рискът от закриване на турската база в Катар вече не съществува. Катарските власти отказват дори да обмислят такава възможност, а и това искане отпреди три години вече не е приоритет за Саудитска Арабия.